Кръстът, който бе вързал на кръста си с дълга връв, не спираше да се люлее.
Джем забави крачка. Феримах веднага го последва. Монахът също. Принцът вече бе напълно уверен, че мъжът ги следи.
Точно когато преминаваха покрай един сеновал, монахът изпревари Феримах и бутна принца към вратата на сградата. В същото време дръпна момичето за ръката.
– Какво става?
– Зизим!
Монахът смъкна качулката от главата си.
– Капитан Емануел! – възкликнаха Джем и Феримах в един глас.
– Шшшт! Тихо!
Монахът се оказа помощник-капитанът на хоспиталиерския кораб.
– Преди да са пропели петлите…
О, Аллах!
Джем загуби ума и дума от изумление. Този път родоските рицари не го излъгаха. Не го предадоха.
Емануел ги избута в най-тъмния ъгъл на сеновала.
– Нямаме време. Трябва да тръгваме веднага!
– Къде?
– Ваше Величество… веднага… Разбирате ли? Не бива да губим нито секунда.
– Попитах къде отиваме, Емануел?
– В Рим – отвърна разгневено капитанът.
Джем не можеше да си намери място от вълнение. Феримах не бе разбрала думите на Емануел, затова принцът ѝ прошепна:
– Отиваме в Рим.
Очите на момичето светнаха.
– Рим?
– Ако успеем да стигнем, разбира се! – сопна се Емануел.
Той разрови сламата и измъкна един сандък. Отвори го, извади някаква дреха и я подаде на Джем.
– Облечете това! Бързо!
– Чакай малко. Защо каза "ако успеем да стигнем"?
Капитанът подхвърли една дреха и към Феримах, без да обръща внимание на въпроса на Джем.
– И ти се обличай!
– Отговорете ми, какво имахте предвид с това "ако успеем да стигнем"?
– Имам предвид: ако не ни заловят копоите на Шарл – прошепна напрегнато Емануел.
"Какви са тези глупости? – недоумяваше Джем. – Защо е цялата тази тайнственост, паролите, недомлъвките? Пък и тези дрехи! Защо рицарите искат да ме изведат тайно?"
– Нима не съм гост на краля? – попита принцът.
– Ох! – въздъхна с нежелание Емануел. – Кралят не позволява да напуснете Франция. Предишният папа също като брат ви смяташе за удачно да ви държи тук. Сега настъпи промяна. Хоспиталиерите положиха много усилия, за да постигнат тази промяна. Новият папа развали предишното си споразумение с френския крал… Какво ви обяснявам, за бога! Бързо се преобличайте, моля ви, Зизим!
– Ами придружителите ми? Няма ли да им се обадим? Толкова години чаках, сега за няколко часа
– Нямаме време, Ваше Величество! Давам ви дума. Тях ще доведем по-късно. Шпионите на краля могат да ме разкрият всеки момент, и тогава – край!
Феримах помогна на Джем да намъкне монашеското расо върху дрехите си.
– Шпионите на краля… Нищо не разбирам! – мърмореше принцът.
Емануел разтърси нетърпеливо глава.
– Кралят е твърдо решен да ви държи тук. Папа Инокентий изпрати четирима посланици, за да го склони да ви отведе в Рим. Напразно. Постоянно протака. Иска да ви застави да приемете предложението му или да ви убие!
Няколко минути по-късно от сеновала излязоха трима монаси с дълги до земята раса. Дългите дрехи постоянно се заплитаха в краката им.
– Към портата – прошепна Емануел в ухото на Джем.
– Ами стражите?
– Ваше Величество! – просъска раздразнено капитанът.
Бързо заслизаха надолу по стръмнината към площада. Минувачите ги оглеждаха учудено.
– Явно някой е починал – промърмори една жена.
"Починал няма и надали ще спуснат мостика" – помисли си Джем.
Най-после пред тях изникна портата. Пред нея стояха четирима стражи. Емануел усети, че спътниците му забавиха крачка, и прошепна:
– За бога, Зизим, не спирайте!
Продължиха напред.
– Хей, Андре! – провикна се Емануел.
Въоръжените до зъби стражари се обърнаха към него.
– Спускай бързо моста! Да не се налага да обяснявам после на Светия отец, че съм закъснял заради четирима туткави войници!
– Спокойно! – извика един от мъжете. – Веднага го спускаме.
Започнаха да въртят колелото, на което бе закачена веригата.
Разнесе се страховито дрънчене. Мостът бавно започна да се спуска. Само няколко крачки деляха Джем от спасението.
– Много са ви слаби ръцете! – заяде се Емануел със стражите. – Направо не знам как държите мечовете.
– Кои са тези двамата с теб? – подвикна единият мъж, без да спира да върти колелото.
"Край! Заловиха ни!" – каза си Джем. Все пак се постара да изглежда спокоен. Зарадва се, че Феримах не разбира езика. Ако знаеше какво бе казал стражарят, можеше да се издаде в паниката си.