Колелото скърцаше, веригата дрънчеше, мостът бе наполовина спуснат. Сърцето на принца щеше да се пръсне от вълнение.
– Кажи де! – настоя войникът. – Влезе сам в крепостта.
– Нали ти обясних вече! – раздразнено отвърна Емануел. – В манастира "Дофин" пристигна нов абат. Не знам доколко е вярно, но май преди е служил в една от катедралите на Лион. Едва дойде и веднага започна да се прави на важен. Само ми създава грижи. Сега трима монаси трябвало да отидат на бдение при някакъв благородник, който бере душа. Естествено, ако човекът не умре, докато спуснете моста.
"Добре си играе ролята!" – помисли си Джем.
– Бог да ви е на помощ! – подвикна един от стражите. – Предайте поздрави на Светия отец. Надявам се надълго и нашироко да му разкажете колко усърдно си вършат работата стражарите от крепостта Пуе.
Мостът най-после се стовари с трясък върху земята.
– Бог да е с вас! – отвърна Емануел. – Ще ви похваля колко сте работливи, а довечера ще кажа една молитва за вас.
После се обърна към Джем и Феримах:
– Хайде, вие тръгвайте пред мен!
Приближи се още малко и прошепна на принца:
– Не бързайте! Стъпвайте тежко!
Тръгнаха бавно по моста. След малко Джем набра смелост да се обърне към Емануел и да го попита:
– Пеша ли ще вървим до Рим?
Без да прикрива иронията си, капитанът отвърна:
– До долината с катъри, а после с карета.
Най-после преминаха рова и стъпиха на земята. Емануел се обърна и помаха с ръка на войниците от крепостта.
– Останете си със здраве!
Отговорът бе заглушен от силния грохот на веригата. Портата на замъка Пуе се затвори зад гърбовете им.
Когато стигнаха до мястото, където бяха завързани три катъра, Джем се обърна към родоския рицар:
– Една минута! Ако съм разбрал правилно, френският крал няма и най-малка представа за заминаването ми. Казано с други думи: аз съм беглец!
– Точно така! Дано да успеем да избягаме. Излязохме от крепостта, но имаме още много път до пристанището в Тулон. Кралят всеки момент може да изпрати някой по петите ни.
– Мислите ли, че ще ни преследват?
– Със сигурност! – Капитанът се обърна към Джем. – Господ ми е свидетел, расото много ви отива. Най-добре въобще да не го сваляте, преди да сме се качили на борда на кораба. И по възможност се старайте да криете обувките си. Странно е един монах да носи османски сандали.
– Далече ли е Тулон?
– Близо е до Марсилия.
Естествено, принцът не бе съвсем наясно къде е Марсилия, но нямаше възможност да попита, защото Емануел продължи да обяснява:
– В Тулон ще се качим на кораба. Капитанът ще ни очаква, готов за отплаване. Дано кралят не ни подгони с флота си.
Джем усети, че гърлото му се свива от напрежение.
– Ще се моля това да не се случи! – едва успя да изрече той.
59
Папа Инокентий VIII се събуди ядосан, без сам да знае защо. Първоначално отдаде гнева си на кошмара, който смути нощния му покой. Насън му се явиха някакви противни, мърляви, къси и дебели кози рога.
"Проклятие!" – скочи от леглото папата. "Какви ли бяха тези рога?" – чудеше се той, докато притискаше кръста към разтуптяното си сърце. – "Дали бяха дяволски?".
Какво търсеше дяволът в съня на един папа?
Дали не бе знак от Бога?
Може би Господ искаше да покаже на Джовани Батиста Чибо, че е извършил някакъв грях.
Тръпки побиваха папата дори само от спомена за съня.
Рогата се виждаха ясно, но не и главата, върху която бяха израснали. Все пак Инокентий VIII знаеше, че под рогата винаги има глава. Но чия беше тази глава?
На някой глупав козел или на страховития дявол?
Ако наистина бе видял образа на Сатан, нямаше съмнение, че Господ се опитва да му даде знак.
Папа Инокентий VIII започна да брои греховете си, седнал в леглото. Бързо се отказа. Толкова много бяха.
Но кой нямаше грехове?
Освен това папската тиара вече бе положена върху главата му.
Ако Бог не го смяташе за достоен, нямаше да позволи да го изберат за първосвещеник след смъртта на Франческо дела Ровере.
В крайна сметка Джовани Батиста Чибо отсъди, че рогата от съня му са на някой обикновен брадат козел.
Легна отново и вдигна поглед към тавана, върху който бяха изрисувани стотици звезди на син фон. Опита се да прогони мисълта за дявола, но пред очите му танцуваха образите на безброй козли.