Някои от мъжете се поклониха и я поздравиха. Други не се осмелиха и се обърнаха към стената – може би защото се страхуваха от гнева ѝ, но по-скоро, понеже смятаха, че ще извършат грях, ако погледнат към женско създание.
Чичек хатун въобще не им обърна внимание. Докато приближаваше към вратата на спалнята на Джем, в главата ѝ не спираше да се върти мисълта: "Крайно време е да събудя сина ми от безгрижния му сън".
Стражарят на вратата не знаеше как да постъпи. Зачуди се дали не е редно да препречи пътя ѝ. Когато видя изражението на лицето ѝ обаче, предпочете да се дръпне встрани. Толкова се стресна, че дори забрави да отвори вратата.
Чичек сама разтвори дверите.
В покоите на Джем бе шумно и оживено както в преддверието. Прислужниците на принца не спираха да сноват напред-назад. Един влизаше в спалнята, трима излизаха. Прибираха дрехи в гардеробите, вадеха други и ги приготвяха за обличане.
Щом зърнаха Чичек хатун, слугите внезапно забавиха движенията си. От спалнята се разнесе съненият глас на Джем:
– Колко да чакам още? Ботушите ми!
Зяпналият от почуда прислужник, който държеше ботушите, се стресна от гласа на господаря си. Спусна се към входа на спалнята, но тогава се разнесе нова заповед от Джем:
– Днес няма да обувам онези от еленовата кожа.
Докато Чичек хатун си мислеше: "Скъпи сине, днес няма да обуваш никакви ботуши", паникьосаният прислужник се завъртя и отново отиде до шкафа за обувки. Остави ботушите, които държеше, и взе други.
Без да обръща внимание на настъпилата паника, Чичек хатун се насочи към канапето под прозореца. Изчака озовалия се на пътя ѝ слуга да се отдръпне и седна. Плясна с ръце.
– Съобщете на сина ми, че съм тук.
Един от прислужниците се спусна да изпълнява заповедта ѝ.
Изведнъж всички млъкнаха. В настъпилата пълна тишина Чичек съвсем ясно чу удивения глас на сина си:
– Майка ми ли?! По това време? Едва се е съмнало.
Придворните мълчаха, но Чичек предположи, че всички са обърнали погледи към вратата на спалнята.
Разнесе се шум от стъпки. "Идва – помисли си тя. – Днес няма да има лов. Смъртта чука на вратата. Трябва да му кажа всичко в очите."
Щеше да му обясни всичко най-подробно. И да го застави вечерта да повика Дилрюба в покоите си.
Нямаше друг начин.
Джем беше султански наследник, но Чичек хатун бе майката на султанския наследник.
Както предполагаше Чичек, веднага щом помоли сина си днес да не ходи на лов, той скочи на крака.
– Майко!
"Боже – помисли си Чичек хатун, – колко прилича на баща си, когато смръщи вежди. И Мехмед придобива същото изражение, когато се разгневи."
– Ловната дружина се е събрала. Чакат ме.
– Кажи им да се разотиват. Трябва да поговорим.
– Довечера… Не, няма да сме се върнали до довечера. Да поговорим утре вечер.
– Джем Тонът на Чичек хатун не търпеше възражения.
За момент принцът се стресна. Не очакваше подобно поведение от майка си. Веднага след това обаче погледът му доби строгост.
– Майко, аз
– Да, знам. Ти си наследник на султан Мехмед Завоевателя.
Джем поклати утвърдително глава и доби изражение, с което искаше да покаже, че в този палат думата му трябва да се слуша.
– Ти може да си султански наследник, но аз съм твоята майка – продължи Чичек, без да спира. – Ти си син на султан Мехмед, но аз съм жената, спечелила благоволението му. И когато аз заговоря, дори падишахът е готов да ме изслуша. Така че седни за момент и чуй какво имам да ти кажа, уважаеми принце.
Джем застина на място, щом чу заплашителноироничните думи на майка си.
След малко, когато прошепна примирено "Майко…", за Чичек стана ясно, че синът ѝ се е отказал да упорства.
– Обичаш да убиваш, нали, сине?
– Какво? Нищо не разбирам.
– Казах, че обичаш да убиваш, щом толкова си падаш по лова.
Принцът се опита да каже нещо, но Чичек хатун не му даде възможност.
– А да умреш? Дали ще ти е приятно да умреш?
Джем скочи от канапето и погледна Чичек в очите.
– Да умра ли? Не разбирам какво целите с тези приказки, майко?
– Седни – каза Чичек и продължи да говори, докато Джем се чудеше дали да седне или не. – Целя да ти кажа следното: падишахът е болен. В столицата дори се говори, че ще отстъпи престола на принц Мустафа.
– И какво толкова? Нима вярвате на тези приказки?
– Не вярвам, но трябва да сме нащрек. Няма да навреди да сме подготвени.