Джем гордо изправи глава.
– Познавате баща ми, майко. Султан Мехмед Завоевателя няма да се откаже от престола. И аз чух, че не се чувства добре, но ми казаха, че няма намерение да се оттегля.
– Така ли? Кой ти каза?
Джем се усмихна.
– Имам хора, които ме осведомяват. Но дори да е решил да се оттегли, престолът и бездруго се полага на Мустафа.
Чичек хатун подскочи разгневено и се приближи към Джем.
– Въобще не ме интересува на кого се полага престолът! Добре ме чуй, принце! – прошепна напрегнато тя. – Тревожа се какво ще направи Мустафа, когато се възкачи на трона.
Джем погледна колебливо майка си.
– Е, какво ще направи?
– Ще убие теб и Баязид!
– Майко! – отвърна принцът с разтреперан глас. – Твърдиш, че най-големият син ще убие братята си?
– Не го казвам аз. Записано е в кануннамето Чичек хатун не можа да довърши изречението си, защото внезапно вратата се отвори и на прага застана възпитателят на Джем – Бурханетин Челеби. Задъхано съобщи:
– Имате посещение.
– Посещение ли? Какво посещение?
Бурханетин Челеби дори не можеше да си поеме въздух от притеснение. Личеше си, че е много уплашен. Устните му трепереха.
– Идват еничари, стражари и един отряд спахии.
"Както и палачите" – помисли си Чичек хатун. Стори ѝ се, че ще припадне. Отпусна се на канапето.
"Закъсня! – закънтя един глас в главата ѝ. – Закъсня, Чичек! Времето ти изтече. Смъртта чука на вратата!"
8
Мраморният салон тънеше в мрак. Единствено трите свещи на големия бронзов свещник, поставен до креслото на Франческо дела Ровере, разпръскваха светлина. Трепкащите пламъчета озаряваха мраморната стена, върху която, подобно на призрачно създание, се очертаваше фигурата на седящия Дела Ровере.
Когато Франческо поклати глава, силуетът също помръдна. Безпокойството у мъжа се засили. Вече се стряскаше и от собствената си сянка. Опита се да пропъди от мислите си думата, която напираше да излезе от устата му. Не беше редно в главата на един папа да се въртят ругатни, още по-малко приемливо бе да ги изрича.
Генуезецът Франческо дела Ровере бе най-преуспелият член на семейството си. Още като дете бе прозрял, че ако стане божи служител, би могъл да разтвори райските порти не само на онзи, но и на този свят. Баща му се разсмя, когато го чу да казва: "Реших да стана папа". Набожната му майка бе на мнение, че синът ѝ извършва грях, като изявява подобни желания.
Франческо обаче не се разколеба. Решително тръгна по избрания път. Стана монах и се издигна невероятно бързо в йерархията на францисканския орден.
Бог бе щедър към него. Франческо дела Ровере попадна в рая още приживе. Богатството му нарастваше заедно с обиколката на талията. Когато го избраха за епископ на Рим, бе сред най-дебелите и най-имотните църковни служители. Вече за постигането на целта му имаше само една пречка: венецианецът Пиетро Барбо, който бе избран за папа под името Павел II.
Всеки път, когато се сетеше за Барбо, на Франческо дела Ровере му призляваше. Целият потръпваше, като си спомняше с какво нетърпение очакваше смъртта на Павел II. Но Барбо никак не бързаше да умира.
Франческо дори беше започнал да обмисля как да сложи край на живота му. Състави план, но не се наложи да го приложи. Господ не позволи венецианец да се задържи твърде дълго на Светия престол. Внезапно Пиетро Барбо се спомина. Сега на Дела Ровере му оставаше само да се увери, че кардиналите ще напишат неговото име по време на гласуването. И той направи всичко необходимо. Естествено, намериха се един-двама, които отказаха да вземат пари. Двама упорити кардинали, които не се трогнаха и от заплахи, внезапно се разболяха. Единият почина няколко дни преди гласуването. Новият кардинал гласува за Франческо дела Ровере.
От деня, в който официално бе оповестен за нов папа, Франческо вече се наричаше Сикст IV. Духовен баща на всички християни.
Господ го допусна в рая на земята, така че едва ли щеше да му откаже достойно място и на оня свят.
"Всъщност небесният рай не ме вълнува особено" – мислеше си папата. Така или иначе щеше да е мъртъв. Щяха да го напълнят с всевъзможни медикаменти и да положат безжизненото му тяло в подземното гробище на църквата. Щом трупът му бъде заровен под земята, какво значение имаше къде е духът му?
Сикст IV се намести в креслото. Внушителният силует на стената също се размърда. "Ех, Франческо, нямаш миг покой, откакто стана папа. Господ непрекъснато ти измисля задачи" – каза си той.