Но да беше само това! Сега всички погледи бяха вперени в Истанбул.
"Османците завладяха нови земи, султанът постъпи така и така…" Франческо въздъхна с досада. Беше му омръзнало да слуша от сутрин до вечер за османската държава. Всички очакваха от него да оповести някакво послание от Господ. Все пак бе божи наместник. Ако зависеше от него, щеше да каже: "Нека съществуват османците, за да има с какво да се занимават глупавите европейски крале!" На земята непрекъснато изчезваха едни и се появяваха нови кралства. Но ако го нямаше Рим, християнството щеше да изчезне.
Разнесе се силен грохот. Някой беше отворил голямата метална врата в другия край на мраморния салон.
– Ваше Светейшество Франческо дела Ровере мигом сложи на лицето си маската на папа Сикст IV. Провикна се в тъмнината:
– Какво има?
Беше дошъл епископ Джовани Батиста Чибо. Папата никак не харесваше Чибо, но поне и той беше генуезец. В очите му Франческо виждаше същия очаквателен поглед, с който едно време самият той гледаше предшественика си Томазо Парентучели. Поглед, който питаше: "Кога ще умреш?"
Ровере обаче не се канеше да умира.
Гласът на Чибо долетя от тъмнината.
– Ваше Светейшество
– Какво има, Чибо?
– Новини.
"По дяволите!" – промърмори си папата. Новините означаваха проблеми. А на Франческо му бе омръзнало от проблеми. Искаше да живее необезпокояван в земния рай. На спокойствие, сред злато и скъпоценни камъни.
– Какви новини?
Изведнъж Чибо изникна от тъмнината в червената си дреха почти пред него. Франческо се сепна. Кардиналът бе изминал разстоянието от вратата до папския престол съвсем безшумно. Сякаш не стъпваше по земята.
Папата изчака, докато Чибо му се поклони.
– Е, какво е този път? Кралица Изабела се оплаква от Торквемада или той от нея?
Върху лицето на Джовани Батиста Чибо се появи ехидна усмивка.
– Не.
Чибо се приближи още малко и постави единия си крак на подиума, върху който стоеше престолът на папата.
– От кого са новините тогава?
– От шивача?
– От шивача ли? – Франческо трудно сподави стенанието в гласа си. Така наричаха един от шпионите в султанския дворец. От две години не бяха получавали вести от него. А ето че сега явно съобщаваше нещо важно. Страх завладя папата. "О, Боже – помисли си той, – не стоварвай върху главата ми нови беди."
Чибо пъхна пухкавите си ръце под наметката. Когато ги показа отново, държеше малка кутия. Опита се да отвори капака ѝ, но той като че ли заяде.
– За бога, дай на мен!
Франческо протегна ръка към затворената пощенска кутия. Отвори капака ѝ с едно движение. Разви малкия свитък, който извади от вътре, и го приближи към светлината на свещите. Известно време съзерцава съобщението.
Очите му светнаха още щом видя първите две думи: "Търговецът от Бухара…"
"Исусе Христе и вси светии!" – едва въздържа възклицанието си. В тайните съобщения, които изпращаха шпионите от Константинопол, султан Мехмед бе наричан "търговецът от Бухара".
От уплаха не можа да прочете текста докрай. Спря за малко. След като се съвзе, продължи.
– Търговецът от Бухара се готвел за разлъка.
Какво ли означаваше това? Казал, че този път разлъката ще продължи дълго. "А мен какво ме интересува?" – помисли си папата. Вдигна очи от писмото и погледна към Чибо.
– Чете ли го?
По принцип тайните съобщения до папата не трябваше да бъдат виждани от никой друг. Понеже му бе омръзнало да чете глупости всеки ден, Франческо натовари с тази задача римския епископ. Вместо да се занимава с драсканици, папата трябваше да се моли и да разчита божиите знаци.
Джовани Батиста утвърдително кимна с глава.
– Е, какво означава това?
Чибо погледна така, сякаш искаше да каже, че всичко е написано съвсем ясно. Папата обаче не му обърна никакво внимание.
Кардиналът се приближи по-близо. Франческо почти усещаше дъха му върху лицето си.
– Иска да каже, че търговецът ще тръгне на път.
– На път ли?
– Ъхъ, на път. – Чибо се приведе над креслото и Франческо с отвращение усети миризмата на вино и чесън. Джовани почти залепи устните си до ухото на папата: – Търговецът тръгва на поход.
Точно от това се страхуваше Франческо дела Ровере. Султанът отново щеше да воюва. Внезапно му хрумна една мисъл:
– Накъде? Само да не е срещу нас
– Не се притеснявайте, Ваше Светейшество. Търговецът ще поеме на изток.