– Откъде знаеш?
– Не е свикал европейските войски.
– Не можем да сме сигурни. Може тайно
– Сигурен съм – настоя Джовани Батиста. – Хората ми са получили сведения. Търговецът поема на изток. Докато не приключи, каквото е наумил там, няма да погледне на запад.
Франческо дела Ровере облекчено въздъхна. Нямаше защо да се тревожи. Щом не е насочил погледа си към Рим, нека ходи където иска на изток.
– Значи няма да имаме работа.
Джовани прехапа ядосано устни. Заради такива глупаци християнството бе в това положение.
– Ваше Светейшество, според мен не е зле да прецените отново тази възможност.
– Коя възможност, Чибо?
– Ами тази, Ваше Светейшество… Щом търговецът поеме на изток, ние "О, боже! Какви ги дрънка този идиот? Не знае ли, че тук дори стените имат уши!?"
– Замълчете, отче – прекъсна го папа Сикст IV с леден глас. – Рим ми е поверен, за да го въздигам, а не за да го руша.
– Но, Ваше Светейшество – настоя Джовани Батиста. – Това е златна възможност! – Внезапно усети, че говори твърде силно, и продължи шепнешком: – Докато търговецът е зает на изток, вие можете да свикате кръстоносен поход и да промените хода на историята. Ще разгласите из Европа, че търговецът ще тръгне на запад, и ще вдигнете на крак всички крале. Представете си, че успеете да изпълните завета на Николай V, тогава ще останете в историята като най-великия папа. Ще ви канонизират
– Чибо! – изсъска Франческо дела Ровере.
Кардиналът млъкна. Папата го изгледа сърдито.
– Първо да се уверим, че търговецът ще тръгне на изток.
– Сигурен съм. Получихме сведения от няколко места, независими едно от друго. Освен това османските кервани си стоят в западната част.
"Чуй му приказките!" – помисли си папата. Нищо не можеше да го ядоса така, както говоренето с недомлъвки или кодирани фрази. Под "кервани" следваше да се разбира войските на султан Мехмед.
– Разбрах за керваните на търговеца!
Млъкна. Изгледа Чибо с насмешка. Прокашля се няколко пъти, за да удължи напрегнатото очакване у Джовани.
– Дори само западните кервани на търговеца могат да ни измъчат сериозно. Тази сметка направи ли я? Докато се занимаваме с керваните, търговецът ще се завърти и ще тръгне към Рим. Тогава какво ще правя? Ще трябва да оставям нов завет за още едно отмъщение.
9
Всички придворни се спуснаха към крепостните стени, за да видят идващата войска и да разберат какво става. Най-отпред вървеше принц Джем.
Чичек хатун с мъка се надигна от канапето. Излезе в коридора с треперещи крака. Не беше сигурна дали сърцето ѝ ще издържи, когато види неочакваните посетители. Отвън долитаха конски тропот и хорски викове. Някой се провикна:
– Към сто души са!
– Сто ли? Не можеш ли да броиш до повече? Само еничарите са над сто.
– Знам ли? Така ми се стори в първия момент.
"Над сто еничари. А освен тях идват и спахии. Боже, да не би падишахът да е изпратил войска срещу сина ми?" – размишляваше Чичек. "Не, това е невъзможно – подсказа ѝ един вътрешен глас. – Ами ако султан Мехмед е починал!" Сега освен страха от смъртта я жегна болката заради възможната загуба на любимия мъж. Сякаш огън изгаряше Чичек. Искаше ѝ се да простене: "Мехмед не може да умре. Няма как да е умрял. Толкова е млад. И все още не е поставил слънцето до полумесеца".
А може би клюките, които чу от Кетюда калфа, се бяха сбъднали… Падишахът бе оставил престола на принц Мустафа… Или може би вече трябваше да го нарича султан Мустафа? И сега, за да осигури реда и мира в държавата, новият владетел бе изпратил голяма войска срещу брат си.
О, боже!
Чичек хатун се втурна към крепостната стена, като не спираше да си повтаря, че трябва да се успокои и да действа хладнокръвно. Ако запазеше присъствие на духа, щеше да мисли по-добре. Единствено така имаше шанс да намери начин да спаси себе си и сина си.
Внезапно забеляза, че в състава на войската има нещо странно. Основното задължение на еничарите бе да охраняват султана. Но той не беше тук. Освен това, защо еничарският полк беше придружен от спахии?
Чичек съгледа Дилрюба в един ъгъл. И момичето бе излязло от покоите си, за да разбере какви са тези крясъци и викове. Лицето ѝ бе бледо като платно. Дилрюба тихо попита:
– Майко, какво става?
Чичек искаше да я успокои, макар самата тя да трепереше. Хвана я за ръка и прошепна: