Очите на Чичек хатун се напълниха със сълзи.
– Дилрюба – прошепна тя. Момичето отмести поглед от принца едва след като Чичек произнесе името ѝ за трети път.
– Майко, вие плачете! – възкликна Дилрюба, щом видя стичащите се по бузите на Чичек сълзи.
– Не се тревожи. Плача от щастие. Кажи на Гюлизар да ни донесе нещо за пиене. А после, без да се бавиш, започвай да се приготвяш. Истанбул ни очаква!
10
Беше топло като в пещ. Макар всички прозорци да бяха отворени, в голямата зала не се долавяше и най-малък полъх. Чичек хатун не можеше да прогони досадната сънливост, която я бе налегнала заради жегата. Една от прислужниците развяваше огромно ветрило от щраусови пера, за да разхлажда господарката си. Лекият вятър обаче едва се усещаше.
Дилрюба се премести върху една от постелките, разположени до кушетката на Чичек хатун. Полъхът на ветрилото я накара да въздъхне от удоволствие. Как не се бе сетила да се приближи по-рано?
Отправи поглед към майката на принца. Тя бродираше с увит около пръста конец, но си личеше, че мислите ѝ са на друго място.
"Колко ли дни минаха, откакто получихме вести от войската за последно? – опитваше се да изчисли Чичек хатун. – Пет… или десет?"
Спомни си с каква надежда тръгна към столицата от Кастамону. Представяше си как Мехмед ще ги посрещне, как отново ще покаже благоволението си към нея, а сетне ще седне до Джем и ще му даде мъдри наставления. Нищо подобно не се случи.
Още докато влизаха през портите на новия султански дворец, Чичек хатун забеляза, че нещо не е както трябва. Еничарите ги нямаше. Къде ли бяха?
Погледна и през левия и през десния прозорец на каретата, но не видя нито един еничар.
Това не бе добър знак. Щом тях ги нямаше, значи и падишахът не беше тук.
Принцът и ескортът му бяха избързали напред по преки пътеки, а Чичек и Дилрюба заедно с прислужниците се движеха с карети по настлания с камъни път. Те щяха да бъдат настанени в харема.
В двора ги посрещна Кетюда калфа. Жената стискаше ръцете си в юмруци. Чичек хатун веднага се досети, че Кетюда е напрегната. Вероятно я бяха натоварили с трудна, нежелана задача.
– Добре дошла, Чичек хасеки. За мен е удоволствие да ви видя.
– Благодаря, Кетюда. Беше ми домъчняло за теб.
Личеше си, че нещо гложди главната служителка в харема. Чичек трябваше да научи час по-скоро какво бе то. Докато вървяха към вратата, Кетюда, която се движеше една крачка след Чичек хатун, тихо прошепна:
– Всъщност домъчняло ви е за падишаха. Но господарят не е в двореца.
Чичек не бе очаквала подобно нещо. Какво означаваше това? Обърна се и погледна Кетюда. Сякаш камък бе паднал от сърцето на жената, след като вече бе съобщила неприятната новина.
– Много ли се забавихме, Кетюда? С какво разгневихме падишаха? Защо наказва мен и сина си, като ни лишава от присъствието си? Ако знаехме с какво сме се провинили, щяхме да поднесем извинения.
Кетюда се огледа бързо наоколо. Макар Чичек хатун да бе една от любимките на султана, старшата служителка в харема се страхуваше да говори за него по ъглите на коридорите. Престори се, че не бе чула въпроса на Чичек.
– Господарят е в Гебзе.
– Гебзе ли?
– Да, там събира войската. Замина преди четири дни.
Какво си бе въобразявала Чичек? Падишахът ще я посети в покоите ѝ. Султанът лично ще даде напътствия на Джем как да управлява в негово отсъствие.
А султан Мехмед се намираше само на един ден път оттук. Нима не бе могъл да ги изчака, преди да замине за военния стан край Гебзе.
Мечтите на Чичек хатун бяха разбити на пух и прах. Не можа да прикрие разочарованието си. Кетюда калфа я погледна съчувствено. На Чичек ѝ се стори, че жената понечи да я хване за ръката, но после размисли.
– Падишахът… нареди… – зашепна Кетюда на пресекулки – да ви съобщя, че е трябвало да оглави войниците. Заръча да си починете добре в двореца, преди да отпътувате за Одрин. Каза да ви предам, че ще ви посети, ако му се удаде възможност.
Чичек веднага се досети, че Кетюда лъже. Калфата се опита да ѝ даде някаква надежда, като видя колко се разстрои от новината за отсъствието на султана.