Внезапно у Чичек отново се пробудиха предишните страхове.
– Добре, Кетюда калфа, нима султан Мехмед няма да се срещне с принца?
Чичек хатун се постара да не издаде съмненията си, но не бе убедена, че е успяла. Лицето на Кетюда отново доби притеснено изражение. Сякаш искаше да каже още нещо, но се страхуваше.
След известно колебание приближи устните си към ухото на Чичек.
– Не знам доколко е истина, хасеки, но така говорят. В петък ще отведат принца до Гебзе. Там ще се срещне със султан Мехмед и принц Мустафа.
С Мустафа? Мустафа е заедно със султана?
Чичек залитна от изненада. Дилрюба и Гюлизар веднага се спуснаха към нея.
Излизаше, че Мехмед не беше зачеркнал от тефтера си Мустафа, както бе сметнала Чичек. А може би и Баязид? Може би Когато тръгваха от Кастамону, Чичек хатун напълно се бе отърсила от съмнението, че назначаването на Джем на високия пост е просто хитрина, чрез която да го примамят в столицата. И ето че сама бе довела сина, над когото толкова много трепереше.
Никой друг, освен нея, не хранеше подозрения. Джем с готовност отиде да се поклони на баща си, където го е повикал. Сега друг пламък изгаряше принца. Той беше щастлив, че може да се любува на красавица като Дилрюба. По цял ден пишеше стихове.
Самата Дилрюба също живееше като в сън. Сякаш всеки момент щеше да полети. Когато разбра, че ще пътува до столицата, подскочи от радост. Втурна се към Чичек и я разцелува по бузите. Лицето на момичето възвърна руменината си. Тя въобще не подозираше, че застава на ръба на пропаст. Единственото ѝ желание бе да бъде близо до Джем.
Двамата възпитатели на принца, които иначе се съмняваха във всичко, сега бяха спокойни. Вярно, когато Сюлейман Челеби разбра, че принц Мустафа е във военния лагер заедно с баща си, като че ли посърна малко, но Бурханетин Челеби бе на мнение, че с временното поверяване на османската държава в ръцете на Джем султанът иска да каже на по-големите си синове: "Малкият ви брат е светлината на очите ми. Той е един от трите стълба, върху които се крепи османската държава".
Чичек хатун си отдъхна едва когато Джем се прибра жив и здрав от Гебзе.
Султан Мехмед бе изпратил Гедик Ахмед паша и командира на еничарите да доведат принца в лагера му. Тази висока чест не бе достатъчна, за да успокои Чичек. И бездруго никак не харесваше Гедик паша. Първо, защото бе албанец. От Вльора. Албанците и сърбите не се обичаха много. Второ, защото този изключително висок мъж никога не се усмихваше. Чичек хатун ужасно се изплаши, когато разбра, че Ахмед паша отвежда сина ѝ. Обясниха ѝ, че султанът е изпратил най-доверения си везир да вземе принца като знак за голямото му уважение към Джем. Макар това да я успокои донякъде, през следващите четири денонощия съмненията не спираха да я разяждат. Не мигна нито една нощ. "Като си помисля какви ужаси ми се привиждат, докато съм будна, кой знае какви кошмари ще ме споходят, ако заспя" – разсъждаваше Чичек. Представяше си как отвеждат принц Джем към шатрата, в която са му казали, че ще се срещне с баща си, а всъщност И досега ѝ призляваше, като си припомняше страховете си от онези дни.
Когато най-после ѝ съобщиха, че синът ѝ се е върнал, Чичек хатун горещо благодари на Бог.
Не попита принца за какво е разговарял с баща си. Той също не отвори дума. Единственото, което Чичек посмя да подхвърли, надявайки се, че Джем ще се впусне да разказва, бе:
– Предполагам, по-големите ти братя са в добро здраве.
Синът ѝ кимна утвърдително. Повече не каза.
Султан Мехмед така и не дойде да види бившата си любимка. През април пое с войските си. Така или иначе Чичек хатун веднага се бе досетила, че Кетюда калфа си е измислила възможността султанът да се върне в столицата. Ако наистина искаше да я види, Мехмед просто щеше да изчака четири дни, преди да тръгне за Гебзе.
Унесена в спомени, Чичек си убоде пръста.
– Ох!
Полузаспалите придворни и Дилрюба подскочиха при силния ѝ вик.
Гюлизар се спусна към господарката си, а Дилрюба, като видя, че не е станало нищо страшно, отново потъна в собствените си мисли.
Щом видя кръвта върху показалеца си, Чичек тихичко прошепна: "По дяволите!". После се обърна към Гюлизар:
– Вземи гергефа, за да не се изцапа с кръв.
Останалите жени в стаята се разприказваха, но Дилрюба въобще не им обръщаше внимание. Една от придворните смигна на Гюлизар и посочи с глава унесеното в мечти момиче.
Дилрюба бе на седмото небе от щастие. Най-после дългите страдания, които изтърпя в палата в Кастамону, свършиха. Макар да бе адски горещо, момичето се чувстваше като в рая.