– Колко дни ли?
– Откакто получихме за последно новини от падишаха. Колко дни минаха?
Дилрюба се изчерви. Въобще не ги броеше.
11
– Какво се e случило, лала? – запита Джем, докато крачеше неспокойно из стаята си в одринския палат.
Бурханетин Челеби веднага се досети за какво пита принцът, но се престори, че не разбира.
– Извинете, принце, за какво говорите?
Джем сключи ръце пред гърдите си, изви глава и погледна недоволно Бурханетин. "Играе игрички" – помисли си престолонаследникът.
Вече повече от месец двамата възпитатели изглеждаха налегнати от черни мисли. Уж се опитваха да го прикриват, но неспирно си шушукаха с угрижени изражения върху лицата. И сега бяха подхванали един от потайните си разговори:
– Тревожа се, Сюлейман Челеби. Дано всичко да е наред.
– Какво да ти кажа, Бурханетин… Аллах да го закриля… Според мен Изречението му остана недовършено.
Бурханетин Челеби даваше вид на доста разтревожен. Сякаш го беше страх да говори за онова, което го измъчваше.
– Дори не го изричай на глас. Аллах да ни пази от най-страшното!
– А какво ще стане с османската държава? – отвръщаше му Сюлейман.
Бурханетин Челеби се наведе към ухото на приятеля си.
– Остави я сега държавата Докато си шепнеха в ъгъла на стаята, не спираха да се усмихват така, сякаш разговаряха за съвсем безобидни неща.
– Принцът е още дете. Не е навършил петнайсет години.
Гласът на Джем стресна възпитателите:
– Какво си шушукате там? Кажете и аз да чуя.
– Говорим си за алгебра и геометрия, принце. Не искаме да ви отегчаваме.
Каква опашата лъжа! Джем се престори, че им вярва.
– Добре. На вас оставям математиката, а аз ще се позанимавам с поезия. Тази грижа ми е достатъчна.
По погледите на двамата мъже Джем се досети, че не са повярвали на лъжата му. Той поне не мамеше така безочливо като тях. Възпитателите много добре знаеха, че принцът чува разговора им. Точно това бе целта им. Едва сподавиха радостта си, когато разбраха, че са успели да го заинтригуват.
Този път обаче не беше време за игри. Вече четиридесет дни нямаше вести за султана и войската. Дори нямаха представа къде се намира.
Джем посочи с пръст Сюлейман Челеби и се приближи до него. Бутна го с показалеца по гърдите.
– Не се прави, че не знаеш за какво говоря. Стига номера!
Принцът се завъртя рязко и насочи пръста си към Бурханетин Челеби.
– Ти също. Попитах те съвсем ясно: Какво се е случило?
Бурханетин, който според Сюлейман Челеби беше по-умният и хладнокръвният от двамата, започна да се оправдава пред принца:
– Господарю, не са номера. Не искахме да ви безпокоим с нашите догадки
– Догадки ли?
Самият Джем се изненада колко троснато и ядосано прозвуча гласът му. Двамата възпитатели отстъпиха една крачка назад.
– Догадки, значи – продължи принцът. – От колко дни нямаме новини?
– Четиридесет – отвърна веднага Сюлейман Челеби.
– Така е, точно четиридесет дни – обади се и Бурханетин.
– И аз знам да броя. Утре ще станат четиридесет и един дни, откакто нямаме вести нито за живота и здравето на баща ми и братята ми, нито за придвижването на героичната ни войска.
При произнасянето на думата "братя" принцът си спомни казаното от майка му преди време. Беше съвсем малък, когато тя му обясни: "Ти единствен си излязъл от утробата ми. Само теб съм откърмила. Мустафа и Баязид не съм ги раждала аз. Те са синове на други жени. Не са ти братя. Така да знаеш!"
Въпреки това Джем ги наричаше братя. Все пак и тримата бяха от един баща.
Двамата възпитатели боязливо бяха свели глави. Страхуваха се принцът да не види радостта в очите им.
– Вярно, че докато воюва с владетеля на Аккоюнлу Узун Хасан, баща ми не може постоянно да мисли как да изпраща вести на сина си, назначен за заместник на главния везир. Но вече мина много време.
Сюлейман и Бурханетин поклатиха глави в знак на съгласие.
– Майка ми също изглежда разтревожена. Тази сутрин ме попита: "Има ли вести от падишаха?". И тя брои дните. Не можах да ѝ отговоря. Знаете, майка ми няма да попита нещо напразно.
Джем си спомни зачервеното от гняв лице на Чичек хатун и сякаш отново чу гласа ѝ:
– Как може да си заместник на великия везир, държавата да е поверена в твоите ръце и да не ти изпращат вести къде е войската и какво правят водачите ѝ? Бива ли такова нещо? Нали ти управляваш османската държава! Като няма новини, тогава попитай какво става!