– В столицата са останали някои везири. Освен тях, на разположение са няколко високопоставени еничари. Има опитни паши от флота, а също представители на духовенството и някои влиятелни учени. Шейх юлислямът молла Хюсрев ходжа ефенди също е в столицата.
Възпитателите умишлено споменаха името на ходжата последно. Знаеха, че присъствието му може да убеди Джем.
– Хюсрев ефенди не е ли с баща ми?
– Не е. Вече е много възрастен. Настоявал да отиде, но падишахът му казал, че ще е по-полезен в двореца.
Джем замислено поклати глава. Ако не можеше да предприеме нищо друго?! Пък и така щеше да попита везирите и мъдреците как е редно да постъпи и ако е сгрешил със свикването на Дивана, щеше веднага да го разпусне и да продължи да чака вести.
– Ех! – едва чуто въздъхна принцът. – Щом няма друга възможност Бурханетин Челеби с мъка прикри радостта си. Смръщи вежди и прошушна:
– Господарю, има още един незначителен въпрос.
Джем вдигна глава и изгледа ядовито възпитателя. Сякаш току-що бе взел незначително решение. Свикването на Дивана можеше да означава само едно: принцът се е провъзгласил за падишах.
Но как иначе да постъпи, като вероятно със султана и с по-големите му братя се бе случило нещо? А може би имаше друга причина да не получават новини от войската? Може би баща му умишлено не изпращаше вести? Имаше толкова много "може би". Ако дори едно от тези предположения бе вярно, свикването на Дивана означаваше бунт. А на бунтовниците им падаха главите.
– Какъв е въпросът? – промълви Джем без желание.
– Знаете – отвърна Сюлейман Челеби, – Диванът заседава в столицата.
– Искате да кажете, че трябва да отида в Истанбул.
Възпитателите сведоха ниско глави. Така се отговаряше на султана.
Джем се изправи. Отиде до прозореца. След малко се обърна към двамата си възпитатели, които очакваха заповедите му.
– Подгответе необходимото. Известете служителите, които трябва да присъстват на Дивана. Дано дотогава да получим вести, че баща ми е жив и здрав.
– Дано, повелителю! – отвърнаха Сюлейман и Бурханетин и се поклониха до земята. Нямаше какво да подготвят. Вече бяха съобщили на всички служители за свикването на Дивана, тъй като бяха сигурни, че ще успеят да убедят Джем. Оставаше да повикат само Хюсрев ходжа ефенди.
Джем въобще не забеляза, че двамата мъже го нарекоха "повелителю". Замисли се как ще се промени животът му. Струваше му се, че ще изгуби всичките си навици, желания и любими занимания.
Угрижен се отправи към покоите на майка си. Както и предполагаше, Дилрюба също бе там. Плетеше седнала до леглото на Чичек хатун.
– Мислех си да се поразходя до потока. Там ще вечерям. Вие с майка ми също може да се присъедините, Дилрюба.
Чичек хатун въобще не обърна внимание колко се зарадва момичето. Веднага обаче забеляза промяната в говора, стойката и настроението на сина си.
Джем сякаш беше пораснал с петнадесет години.
– Принце – прошепна разтревожено Чичек, – случило ли се е нещо?
Без да откъсва очи от Дилрюба, Джем отвърна със сух глас:
– Взех решение да свикам Дивана.
Ако се беше обърнал, преди да излезе, щеше да забележи победоносното изражение върху лицето на майка си.
Джем въобще не усети как отлетя времето на брега на реката. Докато гледаше в очите на Дилрюба и четеше стихове, той спря да мисли за разговора с възпитателите и решението си да свика Държавния съвет. Сякаш на света бяха само той, очите на момичето и ромонът на течащата вода.
Вечерта, след като си легна, в главата му прозвуча един глас:
– Пази се от жаждата за власт.
Джем се разтрепери. Това бе гласът на беловласия дервиш, когото спаси от вълка в подножието на Къзълкая.
Беше забравил ценните съвети на стареца.
– Дяволът! – звънна в главата му гласът на дервиша. – Дяволът нашепва в човешкото ухо какво ли не! И ти, като всеки раб божи, не си безгрешен. Сатаната е готов да се възползва от всяка възможност. Ще те отклони от правия път, ще замъгли разума ти, ще ти каже, че силата е твоя. Знай, султански сине! Силата е на Аллах! Той решава на кого да я даде. Последният ми съвет е: Не допускай дяволът да те изкуши!
Джем потръпна. Нима бе взел днешното си решение под влияние на дявола? Спомни си и въпроса, който бе задал на стареца онзи ден в гората: "А ако ме изкуши? Какво ще стане, ако ме изкуши?". Светлото лице на дервиша отново изникна пред очите на принца. Тогава мъжът посочи с дългата си тояга вълка и каза: "Джем, вълкът ще се върне".