– Така – поклати глава султан Мехмед.
– Всичко е ясно! – намеси се отново Гедик паша. – Първо иска да разбие бойния ни ред с пехотата, а после, когато се убеди, че ни е изтощил достатъчно, да ни удари от три страни с конницата. Ще ни обгради и притисне.
И султанът беше прозрял намерението на противника. Прокара острието на кинжала си по повърхността на картата.
– Сметката му ще излезе крива.
Всички везири насочиха погледи към картата. Султан Мехмед посочи с върха на острието отбелязаните възвишения.
– В долината между тези три върха в момента са скупчени над двеста хиляди души и още толкова животни. Без да броим струпаните коли с боеприпаси и продоволствие. По склоновете текат десетки потоци… Еее… как ще успее Хасан да разгърне конницата си на такова тясно поле?
Везирите слушаха и кимаха.
– Хасан има повече коне от нас, но малко топове.
– Разчита на конницата – замислено прошепна великият везир Махмуд паша. – Толкова много разчита на нея, че я е разположил погрешно. Не му е хрумнало, че вместо с нас, ще трябва да се бори с планината.
Гедик паша се усмихна под мустак.
– Хасан може да е висок на ръст, но умът му е къс.
– Не си е извадил поука от войните с византийците – не остана по-назад Гедик паша.
Султанът кимна.
– Ясно е, че не знае за новите ни малки, но маневрени топове. Нищо, като му се стовари някое гюле на главата, ще разбере!
Всеки изрази мнението си. Останалите го слушаха. Накрая султанът разпореди:
– Ще изчакаме Узун Хасан да нападне пръв. да видим на какво е способен.
Мехмед Завоевателя крадешком погледна лицата на всеки от везирите, за да прецени реакциите им. Всички го слушаха с уважение.
– Най-голямата тежест ще падне върху обикновените войници. Трябва така добре да се укрепят в деретата и около ручеите, че да удържат на напора на Хасановата пехота. Докато се опитва да ни изтощи, Хасан ще стопи собствените си сили. Запомнете! Нито крачка назад. Всеки, който отстъпи дори с една стъпка, трябва да знае, че не трябва да умира, преди да е извървял три крачки напред.
Везирите сведоха глави и се поклониха. Мехмед им направи знак да се изправят. Един по един всеки от тях застана пред султана. Той ги поглеждаше в очите. Въпреки умората и безсънието, лицата на всички грееха. Дори най-опитните командири тръпнеха от вълнение.
– Бъдете благословени! – прозвуча плътният глас на султана. – Ще бъде ден на изпитание. Ден, през който всеки ще покаже как служи на османската държава. Нека правото ви на победа възтържествува!
– Да възтържествува, султане!
– Та какво значение имаме ние, обикновените поданици! – обади се Махмуд паша с насълзени очи. – Вие сте нашият предводител, ваше е правото на победа.
Султанът се развълнува.
– Ако наистина е така, везире, тогава аз давам от моето право на всеки един войник. А сега се разотивайте и починете малко преди битката.
Мехмед се загледа в излизащите от шатрата везири и паши. Знаеше, че в предстоящото сражение може да разчита на всеки един от тях.
Когато на зазоряване султан Мехмед излезе от покоите си, всички бяха възседнали конете си и го очакваха.
Забитите пред входа на шатрата знамена плющяха, развявани от топлия вятър.
Трима слуги доведоха коня на султана. Щом видя господаря си, животното понечи да изцвили. Мехмед го погали по челото. Конят сякаш предусещаше какво предстои. Възбудено риеше в земята и пръхтеше учестено.
– Търпение! – прошепна в ухото му султанът. – Много мина, малко остана.
Конят нетърпеливо разтърси глава. Един от конярите извади захарче и го поднесе към устата на жребеца.
Падишахът се огледа наоколо. Върхът зад везирите чезнеше в маранята. От трите им страни обаче се очертаваха многобройни силуети. Войниците, които Мехмед Завоевателя щеше да поведе към победа. Те очакваха последните наставления на предводителя си в пълно мълчание. Но когато настъпеше моментът, бойните им викове щяха да заглушат дори лъвски рев.
Султан Мехмед постави крака си в стремето и се метна на седлото. Везирите и пашите веднага го последваха. Подредиха се в редица зад него.
– Армията на принц Мустафа готова ли е? – попита Мехмед.
Махмуд паша отвърна незабавно:
– Принц Мустафа е в Дурудере, повелителю. Очакваме Хасан да нападне първо там.
– Принц Баязид?
– След сутрешното съвещание го посетих, господарю. Войниците под командването на Баязид са разположени по местата си. Принцът ще очаква сигнала ви.