"Случило се е и още как!" – помисли си Гедик паша, но не смееше да го изрече на глас.
– Кажи, паша. Стига мълча!
Гедик се приближи колкото може по-близо до султана и зашепна нещо в ухото му. Останалите везири извърнаха глави, за да не чуват.
Султан Мехмед подскочи от мястото си.
– Какви ги говориш, паша? – Падишахът не можа да прикрие изумлението си. – Паша, сигурен ли си, че си разбрал правилно?
– Повторих ви дословно думите на вестоносеца.
– А кой изпраща тази новина?
– Молла Хюсрев, господарю.
Щом чу името на шейх юлисляма, султанът ядосано се изправи.
– Молла Хюсрев, така ли?
Значи нямаше съмнение. Моллата винаги казваше истината. Мехмед събра ръце зад гърба си и тревожно започна да крачи из шатрата.
Гедик Ахмед паша даде знак всички да се оттеглят, за да не безпокоят султана. Той така се бе унесъл в мисли, че въобще не забеляза излизането на служителите си. Пашата тъкмо се чудеше дали не е уместно и той да напусне шатрата, когато султан Мехмед го повика по име.
– Добре, молла Хюсрев не се ли е опитал да ги спре?
– Не, повелителю. Хюсрев се е тревожил, че ако се намеси, могат да възникнат допълнителни усложнения и затова е сметнал, че е по-правилно първо да ви уведоми.
Мехмед спря пред пашата. Погледна го в очите.
– Правилно е постъпил.
След известен размисъл султанът се настани на канапето в дъното на шатрата си. Въобще не усети кога Гедик Ахмед паша излезе.
– Гледай ти! – прошепна на себе си той. – Османците вече имат двама повелители, а аз да не знам!
Султан Мехмед Завоевателя едва сдържаше гнева си.
13
– Лала! – провикна се Джем, но не получи отговор.
Напрегна се и извика още по-силно:
– Лала! Сюлейман Челеби!
Изчака малко, но отново никой не се обади.
– Бурханетин Челеби!
На вратата се показа главата на прислужника, който стоеше в коридора.
– Принце?
Джем нервно го отпрати. Момчето бързо се скри и безшумно затвори вратата.
Принцът понечи да извика имената на възпитателите си още веднъж, но после размисли. "Трябва да се овладея – каза си той. – Вече не съм дете. Не трябва да давам поводи да ме смятат за недорасъл."
Откакто се преместиха от Одрин в истанбулския дворец, Бурханетин и Сюлейман се промениха напълно. Джем не можеше да познае двамата си възпитатели.
Още отсега се държаха като везири. Бяха убедени, че ще станат такива след церемонията по коронясването на Джем.
"Не може да се каже, че нямат основания за очакванията си – размишляваше Джем с поглед, вперен във вратата. – Нима има някой, който да ми е по-приближен от тях?"
Всъщност принцът се забавляваше с поведението на възпитателите си. И двамата кръстосваха ръце пред гърдите си като височайши особи. Разхождаха се из двореца с леко наклонени наляво глави. Говореха малко и изглеждаха постоянно умислени. Държаха се също като везирите на султан Мехмед.
Джем намираше промяната у двамата мъже за забавна, но въобще не забелязваше скритото съревнование, започнало между тях.
Веднъж принцът подхвърли, без да се замисля:
– Да видим на кого да поверим държавния печат.
Въобще не обърна внимание на пламъка, който светна в очите на възпитателите му.
Джем просто се опитваше да се наслаждава на живота си като полупадишах. Искаше да се забавлява и да се смее, за да забрави тревогите си. Страстта му към Дилрюба не бе стихнала ни най-малко, но това не му пречеше да се заглежда по прекрасните млади момичета от харема на баща му.
Все пак, за да не натъжава Дилрюба и да не я кара да ревнува, като си мисли, че е забравена, Джем прекарваше по-голямата част от времето си с възпитателите.
Един ден принцът каза на Сюлейман Челеби:
– Ти още си млад. Бурханетин е по-опитен. Какво ще кажеш? Да направим него велик везир.
Джем очакваше Сюлейман да се съгласи с него и много се озадачи, като видя как подскочи младият възпитател.
– Умът не зависи от възрастта, принце. Когато човек започне да остарява, мозъкът му се размътва, погледът му се замъглява, слухът му отслабва.
Джем си помисли, че възпитателят се шегува, и звънко се разсмя. Сега, когато си припомни тази случка, принцът си каза: "Сюлейман Челеби не спира да ме весели". След малко обаче се сепна: "Сега не е време за забавления. Някъде сбърках".
Джем не можеше да разбере какво точно го притеснява, но усещаше, че нещо не е наред. Дали не беше това, че молла Хюсрев така и не се появи на нито едно от държавните съвещания?