Тази сутрин принцът се бе събудил с тревожно чувство. Завладя го неописуемо безпокойство. Искаше да поговори с възпитателите си и да им сподели притеснението си.
Може би те щяха да имат обяснение за налегналото го съмнение.
Джем потъна в размисъл.
Той въобще не слушаше онова, което говореха везирите и пашите по време на държавните съвети. През цялото време търсеше с поглед молла Хюсрев. Но него все го нямаше.
За първото съвещание се извини, че е болен. А защо не се появи нито на второто, нито на третото?
Шейх юлислямът не удостои с присъствие нито веднъж Дивана. Еничарите и други високопоставени служители скрито си шушукаха:
– Защо го няма Хюсрев ходжа? Да не се е случило нещо?
Вече беше съвсем ясно, че нещо не е наред.
Дори Чичек хатун се разтревожи от безкрайната неизвестна болест, която бе налегнала моллата.
– Принце, изпратете някого да посети многоуважаемия духовник. Може да има нужда от помощ и внимание.
Майката на Джем беше права. Болестта на Хюсрев изглеждаше странна.
Престолонаследникът изпрати Сюлейман Челеби, за да засвидетелства уважението му към моллата.
Чичек хатун предварително му даде наставления какво да каже и как да се държи.
– Принцът поднася извиненията си, задето не ви обърна внимание по-рано – бе казал Сюлейман на Хюсрев. – Моли да го отдадете на младостта му. Надява се да ви посети след няколко дни.
Колко по-любезен можеше да бъде един престолонаследник, който очакваше съвсем скоро да стане падишах?
Молла Хюсрев обаче изпрати следното съобщение до двореца: "Не искам да причинявам затруднение. Но какво да правя? Старостнерадост! Принцът сега е доста зает. Нека не си губи времето с мен".
Зад учтивия отказ на духовника прозираше категоричното му нежелание да се срещне с Джем. Така ли се отговаряше на принц, който след броени дни щеше да бъде обявен за падишах? Та моллата му казваше едва ли не право в очите: "Не идвай!".
Сюлейман Челеби освен това каза, че по време на срещата им шейх юлислямът е наричал Джем просто "принцът", без да добавя други почтителни обръщения.
Но най-тревожното бе, че Чичек хатун и възпитателите доловиха известна ирония зад изречението: "Принцът сега е доста зает".
Джем смяташе, че са прави.
А нима молла Хюсрев не беше сред хората, които препоръчаха да се свика Дивана заради продължителната липса на новини от баща му, султана? Сюлейман и Бурханетин се кълняха, че Хюсрев е казал: "Законно е. Някой трябва да застане начело на държавата".
"Бихме ли ви препоръчвали да свикате Дивана, ако нямахме одобрението на Хюсрев ходжа?" – бяха възкликнали възпитателите, когато Джем попита за мнението на шейх юлисляма.
Защо моллата не идваше на държавните съвещания, след като бе дал одобрението си за свикването им?
Джем прекъсна размишленията си и отново ядосано се зачуди къде ли са двамата му възпитатели. Въздъхна дълбоко и си каза: "Размечтали са се за удоволствията, които им предстои да вкусят като везири. Те ще се забавляват, а върху мен ще падне тежестта на управлението".
Тази мисъл разгневи още повече принца.
– Сюлейман! – изкрещя той. – Бурханетин Челеби! Къде сте? Вдън земята ли пропаднахте?
Джем вече не очакваше да получи отговор. Но ето че отвън се дочуха стъпки. "Най-после! – зарадва се принцът. – Най-после някой ме чу!"
Джем се разположи на постелката зад масата. Подготви се да насоли здраво онзи, който влезе през вратата.
– Господарю?
Бурханетин Челеби разтревожено се мушна в стаята.
– Къде си, лала?
Джем кресна по-силно, отколкото възнамеряваше, но не се смути ни най-малко. След като възпитателите се правеха на везири – и той щеше да се държи като падишах. Двамата мъже щяха да си получат заслуженото!
– Принце… аз
– Не се оправдавай, лала! Нито ти, нито Сюлейман сте наоколо! Що за безобразие!
Бурханетин Челеби сведе глава.
Джем се изправи. Сключи ръце на гърба си и се доближи до възпитателя.
– Къде се шляете? Не смятате ли, че е уместно да поговорим преди заседанието на Дивана, за да чуя мнението ви?
– Господарю, простете
– Млък! Няма време! Да не караме везирите да ни чакат!
След известно колебание Джем зададе въпроса, който го вълнуваше:
– Огледа ли чакащите паши и везири?
Бурханетин кимна.
– Видя ли шейх юлисляма сред тях?
Възпитателят заби поглед в земята. Нямаше какво да каже. Молла Хюсрев го нямаше.