– Както винаги, многоуважаемият молла Хюсрев е дал мъдро наставление. Молитвите на принц Джем и приближените му винаги са били за здравето и успеха на нашия повелител и войниците му. Нека отново се помолим всички заедно.
Везирите сведоха глави и се подготвиха за молитва. Един от тях излезе напред и разтвори ръце.
– Господи! ... – започна той.
Всички присъстващи вдигнаха ръце към небето.
– Закриляй нашия падишах и войниците му!
– Амин!
– Дай им дълъг живот!
– Амииин!
– Дари войската с победи!
– Амин!
– Разтвори райските порти за загиналите в битка!
– Амин!
– Нека нашите бойци се завърнат живи и здрави по домовете си!
– Амин!
Джем също бе вдигнал ръце за молитва. Но забеляза, че сърцето му не трепва при произнасянето на думите. Дори когато казваше "Амин!", не го правеше искрено. Внезапно го завладя ужас. "Какво ми става? – помисли си той. – Нима имам нещо по-скъпо от баща ми и братята ми?"
Джем знаеше, че ако молитвата се сбъдне, ще дойде сетният му час.
14
Малко преди залез-слънце Чичек хатун се разхождаше под шарения свод, който оформяха няколко разноцветни облака над главата ѝ.
Влажният вятър развя косите ѝ. Чичек потрепери. Есенният повей бе пронизал тялото ѝ. Вървящата няколко крачки назад Гюлизар веднага се досети, че на господарката ѝ е студено. Наметна я с вълнения шал, който държеше в ръцете си. Чичек ѝ отвърна с усмивка. Загърна се с шала и продължи да върви напред.
Вече се долавяше мирисът на зима. Чичек хатун отправи поглед към отсрещния хълм. Боровата гора се зеленееше до хоризонта. Буковете, дъбовете, акациите, орехите и останалите широколистни дървета обаче отдавна бяха пожълтели и оголели. Дори при най-лекия повей на вятъра от клоните им се отронваха последните изсъхнали листа.
Чичек хатун обичаше есента още от дете. Действаше ѝ успокояващо. Наистина през този сезон всичко умираше, за да се роди отново през пролетта, но въпреки това есента ѝ носеше неописуемо блаженство.
Внезапно в главата на Чичек се прокрадна една мисъл. Сякаш някой ѝ зададе въпроса: "Дали съдбата ще отнесе и теб като есенно листо?".
Чичек хатун усети, че я завладява безпокойство. "Какво ми става? – сепна се тя. – Защо ми минават подобни мисли?"
Не знаеше. Подритна белите камъчета на чакълената пътека и направи още няколко крачки напред.
Всъщност много добре знаеше. Тревожеше се. Не искаше да си признае, но се страхуваше. Нещо не беше наред.
А всъщност трябваше да е щастлива, да се радва и да се смее.
Живееше в султанския дворец. До сина си.
Наистина Джем почти не ѝ обръщаше внимание, защото не откъсваше очи от красивата Дилрюба, но това не беше важно. Случи се истинско чудо. Страховете ѝ се бяха оказали напразни.
Принцът, нейният син, беше стъпил с единия крак на трона. Съвсем скоро щеше да се проведе церемонията по обявяването му за султан и владетел на държавата.
Трябваше да изчакат само няколко седмици.
Все още нямаше вести от султан Мехмед, другите принцове и войската. Всички те изведнъж изчезнаха от живота им. Можеше да има само едно обяснение за дългото отсъствие на новини.
Непобедимият орел, единственият ѝ любим, бащата на детето ѝ, султан Мехмед Завоевателя, вече го нямаше.
Наистина Чичек хатун отдавна не живееше при него, но за да бъде щастлива, ѝ стигаше мисълта, че Мехмед препуска някъде на бойния си кон.
Но сега… Смъртта ѝ бе отнела любимия мъж.
При тази мисъл ѝ стана още по-студено. Стори ѝ се, че замръзва. Сгуши се в шала си.
– Господарке! – промълви зад нея Гюлизар. – Ще настинете. Ако искате, да се прибираме вече.
Прислужницата ѝ беше права. Но на Чичек хатун не ѝ се прибираше.
Въобще не искаше да се среща с наложниците от харема и новите фаворитки на Мехмед. Правеше всичко възможно, за да ги избягва, но невинаги се получаваше.
Съвсем ясно виждаше страха в очите на онези момичета, които още не бяха прекарвали и една нощ в покоите на султана. Те със сигурност се питаха: "Какво ще стане с нас? Дали ще ни продадат на пазара за роби?"
Новите любимки на падишаха гледаха Чичек с едва скрито презрение. Ако можеха, щяха да я разкъсат с нокти. Султанът и принцовете загинаха. Единственият син на Чичек хатун остана жив.
Съвсем скоро той щеше да стане падишах.
Чичек беше убедена, че сега по-младите наложници се чудят как да бъдат забелязани от Джем и тайно си шушукат по ъглите на коридорите: "Онова момиче от планината е омагьосало принца. Не поглежда друга".