Разбираше страховете им. Тези, които новият султан харесаше, щяха да останат в харема, а другите щяха да бъдат принудени да го напуснат. А нима беше лесно да си представиш живота извън двореца, след като веднъж вече си влязъл в него? Никой по-добре от Чичек не знаеше какво е да те заточат далеч от султанския палат.
Тя бе напуснала двореца, но ето че отново се върна. Съвсем скоро щеше да се превърне от бивша любимка на падишаха в майката на султан Джем.
Валиде султан Чичек!
Тази мисъл стопли треперещото ѝ тяло.
Тогава защо не спираше да се тревожи? Защо я измъчваха страхове?
– Всичко е заради молла Хюсрев! – изрече Чичек хатун, без да се усети.
– Какво казахте, господарке? – обади се Гюлизар.
Чичек се стресна от гласа на прислужницата си.
– Нищо не съм казвала, момиче. Откъде ти хрумна?
– Сторило ми се е.
Най-после Чичек хатун се досети, че е изрекла мислите си на глас.
"Този човек ми разваля спокойствието" – продължи да размишлява тя вече наум.
Молла Хюсрев така и не се появи на Дивана. Джем два пъти изпраща хора при него. Той все се извиняваше, че е болен.
Чичек хатун въобще не му вярваше.
Съставът на Държавния съвет се смяташе за непълен, ако шейх юлислямът не вземе участие в него. Той беше човекът, който издаваше фетвите след решенията на Дивана.
Молла Хюсрев не оздравяваше. И фетви не издаваше. Заради това се бавеше и обявяването на Джем за султан.
– Майко!
Чичек хатун въобще не чу, че синът ѝ я вика. Така се бе унесла в мисли. Принц Джем бе излязъл от коридора на харема в градината и вървеше с бърза крачка към майка си. Кафтанът му се развяваше на вятъра. Личеше си, че бе силно разтревожен. Прислужницата, която бе на няколко крачки от господарката си, се чудеше как да постъпи.
– Майко!
Потънала в размисли, Чичек отново не чу зовящия я глас. Тъкмо кроеше планове как да умилостиви молла Хюсрев. Ако се налагаше, тя лично щеше да го посети и да падне в краката му.
"Ами ако отново не склони да подкрепи Джем? – разсъждаваше Чичек хатун. – Дали ще имам смелостта да стигна до края? Дали ще имам сили да му кажа: Махни се от пътя на сина ми или аз ще те поместя."
Не беше убедена, че това е правилният начин.
– Майко!
Гюлизар, която виждаше, че Чичек хатун продължава да не чува вика на Джем, се прокашля шумно.
– Господарке, идва Негово Височество принцът.
– Какво?
Едва сега тя чу хрущенето на камъчетата от приближаващи стъпки по чакълената пътека. Щом видя тичащия между розите Джем, първото, което ѝ хрумна, бе: "Странно! Защо Дилрюба не е със сина ми? Та те са почти неразделни".
Когато принцът приближи, Чичек съзря разтревоженото изражение върху лицето му.
– Цвете мое! – протегна тя ръце към него. – Какво се е случило?
Джем спря пред нея запъхтян.
– Ма… мо… вой… – опита се да каже нещо той.
Пое си въздух няколко пъти, преди да успее да изрече:
– Войската се завръща.
Принцът продължаваше да диша тежко. Беше пребледнял като платно. Не можеше да повярва, че майка му не реагира при тази вест.
– Майко, не ме ли чуваш? Войската… Султанската войска се прибира.
Изведнъж градината се изпълни с хора. Всички слуги се завтекоха от хълма към морето.
Чичек хатун сякаш искаше да продума, но нямаше сили да помръдне с устни. Гледаше, но не виждаше. Слушаше, но не чуваше.
Принц Джем хвана майка си за раменете и силно я разтърси:
– Чуваш ли? Дойде си.
"Дойде ли си? – мислеше като насън Чичек. – Кой си дойде? Султан Мехмед ли?
Най-после съзря ужаса в очите на Джем. Най-накрая усети разтърсването на тялото си. Долови паниката в гласа на сина си.
– Кой? Кой се върна?
– Кой… кой ли? – заекна Джем. – Кой?!
Чичек хатун продължаваше да гледа сина си, без да разбира. "Какво му става на това дете?" – дори си помисли тя за момент. После лека-полека съзнанието ѝ започна да се връща в реалността. "Войската, бе казал Джем, войската се връща!"
Господи Боже!
Първоначално сърцето ѝ подскочи от радост, но миг по-късно се сви на топка. Чичек не беше сигурна дали да плаче, или да се радва.
Това щастливо завръщане вероятно вещаеше смърт за Джем, за нея, както и за още много хора.
Особено ако султан Мехмед бе загинал и Мустафа или пък Баязид бе станал новият падишах. Нямаше значение кой от двамата ще приложи закона и ще изправи сина ѝ пред палача. Сега имаше и повод. Синът, майката и възпитателите бяха свикали Дивана.