Когато вратата се отвори, Джем вече бе решил, че няма да моли за прошка. Страхуваше се от смъртта, но не искаше палачът да разправя после на баща му: "Умря от страх още докато му поставяхме примката".
На прага обаче застана не смъртта, а майка му с Дилрюба. Двете зачуруликаха като птички от радост:
– Носим добри новини, принце!
Значи султан Мехмед му бе простил?
Дилрюба срамежливо и несръчно се хвърли в ръцете му. Джем за първи път почувства тялото ѝ толкова близо до неговото. Усети топлината ѝ, чу как бие сърцето ѝ.
Майка му се суетеше около него.
– Хайде, без да губим нито минута, да се стягаме за път. Утре потегляме на зазоряване.
– Къде ще ходим, майко?
Дилрюба отговори вместо Чичек хатун:
– Връщаме се в Кастамону. При нашите планини.
Още по тъмно осем карети се бяха подредили в застлания с каменни плочи заден двор на харема. Щяха да ги придружават един взвод еничари, още толкова спахии и двайсетина стражи.
Когато Джем видя облечените в метални ризници охранители, го налегнаха съмнения. Дали баща му не бе разпоредил да отрежат главата му по пътя към Кастамону?
Въпреки това принцът се радваше, че си тръгва от двореца. Една от осемте карети трябваше да е за него. Всички обаче знаеха, че Джем няма да слезе от гърба на Шимшек през целия път. В една от каретите настаниха майка му, в друга – Дилрюба. Прислужниците се побраха в две коли. Останалите натовариха с провизии за из път.
Принцът не помнеше да е виждал майка си по-щастлива. Поне през последните месеци. Чичек хатун изглеждаше много красива на светлината от факлите. Майка му ходеше насам-натам из двора, разпиташе, даваше заповеди. От време на време подвикваше:
– Гюлизар, да не забравим нещо!
"Дали баща ми наблюдава отнякъде тайничко?" – питаше се Джем. Почти бе убеден, че е така. "Ако ни гледа, със сигурност пак ще се влюби в Чичек хатун!"
А принцът загуби дар слово, щом зърна Дилрюба. Когато момичето слезе на двора, тъкмо гасяха факлите. Вече се зазоряваше. Преливащи от розово към жълто цветове обагряха хоризонта над Босфора. На фона на розовата зора и златните отблясъци на слънцето в морето Дилрюба приличаше на ангел. На устните ѝ грееше усмивка.
"Сега не ми е до баща ми – помисли си Джем. – По добре да мисля за себе си. Нима има по-голяма радост от Дилрюба?
Когато мина покрай нея, момичето вдигна глава и го погледна особено.
– Принце!
Дилрюба наблюдаваше приготовленията рамо до рамо с Чичек хатун. Джем забеляза нещо странно в изражението на любимата си. Сякаш бе натъжена. Дали болестта ѝ не се беше проявила за пръв път през онази сутрин?
От другата страна на Чичек бе застанало някакво непознато за престолонаследника момиче.
– Принце!
Джем скочи от коня, за да разбере защо го вика майка му. "Тъкмо ще се опитам да науча защо Дилрюба е така посърнала" – помисли си той.
– Кажете, майко!
– Готови сме. Щом заповядаш, можем да тръгваме. Искам да се махна час по-скоро оттук.
– И аз, майко.
Принцът погледна към Дилрюба. Тя като че ли се опита да се засмее, но усмивката ѝ излезе фалшива.
– Да ти представя новото момиче!
Чичек хатун побутна непознатата леко напред.
– Това е Нада.
Момичето коленичи пред престолонаследника.
– Принце!
"Ето тогава допуснах голяма грешка", размишляваше сега Джем. Той се усмихна на Нада, а после запита Дилрюба:
– Знаеш ли, че Нада означава "надежда" на сръбски?
– Не, принце, от вас го научавам.
Сякаш и сега чуваше гласа ѝ. Колко сломено и тъжно прозвуча той. А Джем просто искаше да ѝ разкрие смисъла на името. Нямаше намерение да я обижда или разстройва.
Принцът не спираше да се разкайва за постъпката си от онази сутрин. Толкова му се искаше да не бе изричал тези думи. Но вече бе късно за съжаления. Всъщност не думите бяха основната му грешка, а цялото му поведение. Той така бе зяпнал Нада, че не можеше да откъсне очи от нея. Вероятно тогава ревността бе пропълзяла в сърцето на Дилрюба.
"Но какво можех да сторя?" – запита се Джем, докато си спомняше тази случка. Не беше лесно да отместиш поглед от Нада. Дълги руси коси. Синьо-зелени загадъчни очи. Устни като напъпила роза. Румено лице. Крехка фигура и кръшна снага.
И двете с Дилрюба бяха красавици. Коя от коя по-хубава! Но Нада беше различна. У нея имаше нещо, което силно привличаше Джем.