Кончината на принц Мустафа разтърси султана до дъното на душата му. Той беше възложил всичките си надежди на най-големия си син, когото възпита в завоевателски дух. След смъртта му обаче… всички планове на падишаха изглеждаха провалени. Баязид по нищо не приличаше нито на баща си, нито на големия си брат. Въобще не можеше да става и дума за сравнение. Наистина Баязид взе участие във войната срещу Узун Хасан, но почти не излизаше от шатрата си. До падишаха постоянно достигаха приказки, че вторият му син избягва да се качва на гърба на коня. Предпочиташе да прекарва дните си в молитви към Бога. В Амасия, където живееше Баязид, го наричаха "принцът суфи".
Великият везир въздъхна дълбоко. Джем беше много по-енергичен и деен от брат си. За съжаление бе твърде млад. А след грешката, която допусна, докато изпълняваше функцията на заместник главен везир, баща му бе дълбоко разочарован от него. Все пак отдаде стореното от Джем на младостта му и му прости.
Когато падишахът започнеше да разсъждава над въпроса на кого да остави османската държава, можеха да минат часове.
Мехмед паша беше убеден, че повелителят често си казва: "Ех, Мустафа, мой юначни сине, как можа да си отидеш толкова млад… Какво да правя сега без теб? По-добре да бях умрял аз".
Везирът хвърли един бърз поглед към султана. Той седеше, без да помръдва. Като разбра, че падишахът няма намерение да разговаря с него, кръстоса ръце пред гърдите си, поклони се дълбоко и пое към вратата.
– Нишанджъ Великият везир закова намясто.
– Остани.
Нишанджъ Мехмед паша се поклони в знак, че е готов да изпълни заповедта.
– Приближи се.
Везирът направи две крачки към султана.
– Още!
Мехмед паша се учуди.
– Султане, накъде повече?
Не беше прието някой да сяда толкова близо до падишаха.
– Още! – извика сърдито султанът. – Трябва да ти кажа нещо.
Пашата коленичи пред краката на повелителя. Султан Мехмед се наведе към ухото му.
– Кога за последно получихме вести от Гедик?
– Няма и месец – отвърна пашата, без да се замисля.
– И къде точно беше той?
– В Адриатическо море Падишахът слушаше внимателно.
– Венецианският флот не се е мяркал наоколо. И италианците, и албанците Султан Мехмед му направи знак да замълчи.
– Изпрати му вест: "Време е да се заемеш с онова, за което говорихме, преди да отплаваш. Действай според предварителните заповеди на повелителя!"
Падишахът замълча за момент. После прошепна със съвсем тих глас:
– Нареди да излъскат ботушите ми. И да подковат добре токовете им!
Великият везир вдигна глава и погледна колебливо към лицето на султана.
– Ясно ли е, Нишанджъ?
– Съвсем ясно, повелителю. Наближава времето да поставим слънцето до полумесеца.
Лицето на падишаха се озари. Сякаш забрави всичките си болежки.
– Ако са здрави токовете на ботушите ми, съм готов да вървя чак до слънцето.
Везирът кимна няколко пъти.
– Бих искал към края на март да подишам малко чист въздух. Ще се поразходя до Гебзе. Подготви всичко без много приказки.
Султанската разходка до Гебзе можеше да означава само едно: османската войска се готви за поход. Великият везир вече се бе досетил, че този път армията ще потегли на запад.
– Господарю, да повикаме ли принц Баязид от Амасия… да остане в столицата като заместник-везир?
– Не! Само това не! Имам си обеца на ухото от миналия път. Принцовете да си стоят там, където са. Ще минем без заместници. За тази работа ще знаят само трима души: аз, ти и Гедик.
– Заповедта ви ще бъде изпълнена.
Нишанджъ Мехмед паша се отдръпна назад с облекчение. Сега вече беше сигурен. Султан Мехмед предпочиташе да държи принц Баязид далеч от столицата. "Чичек хатун много би се зарадвала да научи това" – помисли си везирът. Но нямаше нужда да знае. Поне засега.
"Ех, султане! – възкликна мислено Мехмед паша. – Умираш от болка, но не спираш да мислиш за нови завоевания. Дано Аллах ти помогне да поставиш слънцето до полумесеца!"
Венецианецът Анджело, известен с името Ахвер в султанския харем, излезе припряно от портите на двореца. Вървеше сякаш бе тръгнал на разходка, защото не искаше да привлича излишно внимание. Щом се скри от погледа на дворцовите стражи, веднага хукна. Беше убеден, че днешната вест ще вдигне на крак цяла Европа.