Пристигна запъхтян при мъжа със зеления калпак.
– Хайде, къде се губиш? Чакам те от часове.
– Да не мислиш… че… е лесно… да се измъкнеш от… двореца – отвърна на пресекулки Анджело, докато си поемаше въздух.
– От колко време не си съобщавал нищо интересно. Ако продължаваш така, ще си намерим някой друг.
– Добре, щом е така, намерете си друг.
Ахвер му обърна гръб и се престори, че си тръгва.
Мъжът със зеления калпак се досети, че младежът само прави номера, но все пак подвикна след него:
– Е, хайде де! Казвай какви вести носиш този път.
– Няма. Намерете си по-добър. Аз бях дотук.
– Хайде, стига си важничил! Толкова акчета получи. Какво повече искаш? Сигурно си най-богатият човек в двореца след падишаха.
Ахвер се засмя.
– Така ли мислиш?
– Да чуя какво имаш да кажеш.
– Първо искам да получа малко повече от обичайното – отвърна кастратът и протегна разтворената си длан.
Мъжът незабелязано пъхна три монети в шепата му.
– Сребърни ли са? За тази новина искам три златни монети.
Мъжът го погледна сърдито.
– Златни?!
– Добре ме чу! Искам само три, защото съм в добро настроение, иначе щях да ти поискам пет.
Мъжът се обърна за малко към шадравана и извади от кесията си три златни монети. Подаде ги на Ахвер. Той захапа една от тях, за да провери дали е истинска.
– Е, казвай новината
– Голям поход
– Това ли ти е великата новина? И то след като натрупа цяло състояние благодарение на нас. Османците все на големи походи тръгват.
– Този път е различно.
– Миналия път заради теб Рим изпадна в паника. Папата вдигна всички крале на крак. Събраха се големи войски, изтекоха много пари. И какво излезе накрая? Вместо на запад, султанът пое на изток.
Изведнъж благото изражение на Ахвер бе заменено от суровия поглед на венецианеца Анджело.
– Тези работи ги забърка папата – просъска той в лицето на мъжа. – За мен няма значение дали султанът тръгва на изток или на запад. А тази голяма армия, която се беше събрала, защо не се възползва да удари османците в гръб? Толкова ли не можа да се сети вашият велик отец!
– Мери си приказките! Това е богохулство. Кажи сега за похода.
– Флотът. Османският флот е на вода.
Мъжът се смръщи.
– Това го знаем. Обсажда Адриатическото крайбрежие. От страх Венеция предложи споразумение на османците.
Ахвер се подсмихна ехидно.
– Флотът ще се насочи в друга посока.
– Така ли? Накъде?
– Ако бях на мястото на неаполитанския крал, щях да струпам всичките си войски в Отранто.
От изумление мъжът със зеления калпак изпусна кесията от ръцете си. Наведе се да я вдигне и в следващия момент сграбчи Ахвер за яката.
– От кого научи това? Източникът ти надежден ли е?
Младежът се усмихна.
– От един доктор с пробито ухо.
Мъжът здраво разтърси Ахвер.
– Ако ме лъжеш, ще те убия, венецианецо. И в най-скритото кътче на султанския дворец да се завреш, пак ще те намеря и ще те убия!
22
– Пазете се! Отдръпнете се! Дайте път!
Хора, животни и каруци стреснато се разбягаха. Дори дебелите прасета разтревожено помръдваха навитите си опашки и се чудеха къде да се сврат. Четирима ездачи бясно влетяха през римските порти. Единият държеше знаме с герба на Негово Величество неаполитанския крал Феранте – жълта лилия на тъмносин фон. Конникът, който яздеше най-отпред, крещеше с пълно гърло:
– Дайте път! Отдръпнете се! Носим вести от Негово Величество Феранте, крал на Неапол!
Щом стигнаха пред двореца на папа Сикст IV, предводителят на вестоносците скочи от коня, без да губи време. Хукна нагоре по стълбите, като придържаше меча си с ръка. В същото време запъхтяно викаше:
– Турците… турците идат!
За Рим нямаше по-страшна вест от тази. Едно хилядолетие след нахлуването на хуните на Атила римляните продължаваха да се страхуват да не ги сполети отново подобно бедствие.
– Турците идват!
Кардиналите, които се бяха разпръснали из залата на групи по двама-трима и разговаряха, изтръпнаха от ужас.
– Турците?
Високопоставените духовници започнаха да се суетят наляво-надясно.
– Турците ли?
– Къде са?
– Исусе Христе!
Папата тъкмо говореше с архитектите и художниците, които работеха по Сикстинската капела. Щом чу виковете, пребледня като платно.