Выбрать главу

Чичек хатун имаше усещането, че султанът умишлено разпространява тези слухове. Ако наистина не може да върви, къде е тръгнал да завладява слънцето Въпреки това клюките за здравето на Мехмед тревожеха Чичек. "Ех, Мехмед хан, стига си се впускал в завоевания! – казваше си тя. – Зарежи слънцето и военните походи, а се погрижи за сина ни".

– Извинете, господарке, казахте ли нещо?

Феримах я гледаше ококорено от ъгъла с черните си като маслини очи.

– Неее, няма такова нещо.

– Стори ми се, че чух нещо за слънце и поход.

Чичек хатун веднага придоби сериозно изражение. Момичето я бе хванало натясно. Явно бе изрекла мислите си на глас. Внезапно майката на принца реши, че е време да изпита предаността на Феримах.

– Пристигнаха вести, че здравето на падишаха значително се е влошило.

Слугинята замълча.

– Затова се тревожа. Нямам миг покой.

Чичек хатун погледна Феримах в очите, за да се увери, че я слуша внимателно, и продължи:

– Не е ясно какво ще стане утре. Не познавам добре принц Баязид. Всичко, което знам за него, е от слухове и клюки. Майка му обаче ми е ясна. Нямам ѝ никакво доверие. Страхувам се, че когато Баязид се възкачи на престола, тя ще му подскаже да приложи новия закон и той ще ни изпрати убийци. Но не се боя за собствения си живот, а за този на принца.

Очите на Феримах се разшириха от ужас.

– Господарке, да пази Аллах! Дано не се сбъднат страховете ви.

Паниката, в която изпадна слугинята, озадачи Чичек хатун. Като че ли Феримах се тревожеше за живота на принца много повече от Нада.

"Гледай ти! – помисли си майката на Джем. – Най-после се разкри, Феримах!"

Все пак Чичек реши да пусне още една стръв.

– Според обичая, тронът принадлежи на най-големия. Но нима това е справедливо? Нима възрастта е по-важна от ума, познанието и смелостта?

Чичек замълча и се наведе към Феримах.

– Разбра ли ме, момиче?

Много добре бе разбрала.

– Непрекъснато повтарям на принца – прошепна Чичек в ухото на Феримах. – Не чакай някой да ти подари права и власт. Властта се взема Двете жени бяха съмишленички. Чичек вече имаше няколко съюзници в караманския дворец.

Сръбската наложница на сина ѝ, която с нейна помощ можеше да потърси подкрепа за Джем сред християнските държави.

Дервишът, който обучаваше сина ѝ как да управлява държавата.

Една тайнствена прислужница.

Но най-важният съюзник се намираше извън Караман. Той стоеше до султан Мехмед. Великият везир Нишанджъ Карамани Мехмед паша.

Великият везир въведе Джем в караманския дворец. Когато си тръгваше, пашата каза на Чичек хатун: "Ако е рекъл Аллах, следващият османски владетел ще тръгне от Караман. Очаквахме това да бъде принц Мустафа, но Божието благоволение ще се падне другиму".

Повече думи не бяха нужни.

24

Гебзе, шатрата на султана
3 май 1481 г.

Оживление цареше в султанската шатра, разпъната на един хълм над Гебзе. Везири, паши и аги стояха изправени с ръце на хълбоците.

В очите им се четеше мъка и тревога.

Страхуваха се дори да надникнат зад завесата, зад която се намираше леглото на падишаха, драпирано с тюл и копринени тъкани.

Великият везир Нишанджъ Карамани Мехмед паша и всички доктори се бяха скупчили до главата на султана.

Най-довереният лекар Яхия паша, помощникът му Валко и още един куп доктори шепнешком обсъждаха какво лекарство да дадат на повелителя, за да успокоят неспирните му болки.

Каквото и да опитваха, беше напразно. В ранния следобед болките на османския владетел рязко се усилиха. Лекарите само се споглеждаха безпомощно.

Вече всички във военния стан разбраха, че султан Мехмед е сериозно болен, дори обикновените войници. Всички видяха падишаха на носилка вместо на гърба на коня. Въпреки това мълвяха безспир: "Ще видите… Мехмед Завоевателя ще надвие болестта и отново ще ни поведе към победи и завоевания!"

Великият везир за пореден път предупреди пашите и агите:

– И внимавайте! Не бива да се разчува сред обикновените войници, че състоянието на султана се влошава.

– Воините трябва да се помолят за здравето на падишаха – допълни главатарят на еничарите. – Аллах чува молитвите на храбреците.

Така или иначе, нямаше какво друго да направят, освен да се молят.

Нишанджъ Мехмед паша се отдели за малко от леглото на султана и влезе при везирите.

Бейлербеят на Анадола Абдулах веднага се залепи за него.