– Трябва да се подготвим, Мехмед паша… – зашепна той в ухото на великия везир. – Аллах да поживи повелителя, но Карамани Мехмед паша веднага разбра за каква "подготовка" говори бейлербеят. Абдулах бе тъст на Баязид. Дъщерята на Абдулах Нигяр хатун бе родила на принца две деца, едно от които момче. Султан Мехмед бе разпоредил синът на Баязид – Коркут, да стои в Истанбул. Великият везир добре знаеше, че не любовта към внука му е подтикнала султана да издаде тази заповед. Коркут бе заложник в истанбулския дворец, за да въздържа баща му Баязид от заговори.
Сега, когато падишахът бе в предсмъртна агония, бейлербей Абдулах искаше да подскаже на великия везир, че е време да известят принц Баязид, за да има време да се придвижи от Амасия към столицата.
– Защо бързаш да сложиш повелителя в гроба, докато е още жив? – възрази Мехмед паша. – Докторите казват, че има надежда.
Думата "надежда" веднага обиколи преддверието на султанската шатра, в което се бяха събрали везирите и пашите.
– Надежда? – попита някой. – Какво смятат лекарите, велики везире? Успокойте ни най-после.
– Яхия паша е приготвил за повелителя специална обезболяваща отвара. Ще започне да му дава от нея веднага щом изстине. Лекарите са на мнение, че сиропът веднага ще облекчи болките на султана.
Мехмед паша излъга. Наясно бе, че не всички са му повярвали, но поне щеше да спечели малко време. Великият везир знаеше, че ако султан Мехмед не се подобри скоро или ако заспи вечния си сън, няма да може да удържи дълго пашите. Всеки щеше да се втурне да преследва интересите си. Повечето щяха да подкрепят Баязид.
Нишанджъ Мехмед паша обаче имаше други планове. "Първо да видим как ще подейства отварата – разсъждаваше той. – Ако помогне, всякакви "подготовки" ще бъдат излишни."
– Отивам при повелителя – прошепна великият везир и се мушна зад завесата.
Надеждите на Мехмед паша обаче не се сбъднаха. Вместо да донесе облекчение, отварата на двамата еврейски лекари още повече влоши състоянието на султана. В часа за вечерна молитва падишахът се опита да надигне глава от възглавницата.
– Нишанджъ Гласът на султана бе тих като дихание. Ладжапо веднага се спусна към болния, но великият везир му изсъска:
– Да не би ти да си Нишанджъ?
Еврейският лекар отвори уста, за да възрази, но щом съзря строгия поглед на Мехмед паша, предпочете да отстъпи.
Везирът коленичи до постелята на падишаха. Наведе се над леглото, за да чуе думите на османския владетел.
– Тук съм, повелителю!
Султан Мехмед едва намери сили да отвори очи. Сърцето на великия везир се сви от болка. "Смъртоносна болка е да гледаш Мехмед Завоевателя толкова слаб и безпомощен!" – помисли си той.
– Защо ме погубиха докторите, паша?
"Какво? Дали чух правилно?" – стресна се великият везир.
Приближи се към главата на падишаха, за да чува по-добре.
– Какво ще заповядате, господарю?
– Защо… ме погубиха… докторите, паша?
От ужаса, който изпита, Мехмед паша се изправи като пружина. "О, Аллах! Нима са го отровили?"
Отровили са великия падишах!
След единадесет неуспешни опита най-после бяха успели да се справят със султан Мехмед.
Изведнъж великият везир си припомни откъслечни думи, които бе дочул от шушукането между лекарите.
Ладжапо настояваше да приготви обезболяващата отвара, а останалите лечители го молеха:
– Недейте, Яхия паша! Въздействието на тази отвара е опасно. Има странични ефекти. Ако не понесе на организма на падишаха, може да бъде като отрова.
Ладжапо и помощникът му Валко обаче настояваха.
– Проверихме. Отварата е подходяща за султана. Сами видяхте. Прегледахме го толкова пъти. Направихме всички необходими изследвания. Бъдете спокойни.
Въпреки това останалите лекари не бяха убедени, че идеята на венецианците е удачна. Стояха настрана и неодобрително клатеха глави.
Внезапно Ладжапо повиши глас:
– Аз бях дотук! Повече от това не мога да направя. Трябва обаче да знаете, че болестта разяжда организма на султана отвътре. Ако не пие от отварата, можете да сте сигурни, че смъртта му е неминуема. А кой тогава ще поеме вината за кончината на падишаха? Готови ли сте да отговаряте с главите си?
След тези заплашителни думи всички лекари неохотно се съгласиха с евреите. Ладжапо и Валко лично дадоха на султана от отварата. Останалите доктори само тихо се молеха. Никой не посмя да скочи и да каже: "Стойте далече от султан Мехмед! Тази отвара е отровна!"
"Как можах! – помисли си Мехмед паша. – Аз също подцених опасността."