Сега вече бе късно. Великият везир подаде глава през задния изход на шатрата.
– Тръгвай! – прошепна той на очакващия го там ездач. – Бързай! И бъди много внимателен! Врагът дебне.
Великият везир премълча пред пашите, че султанът е мъртъв. Но не беше сигурен ще успее ли дълго да не съобщи истината.
Имаше нужда от малко време.
Двама конници потеглиха един след друг от военния стан и се изгубиха в нощната тъма. Единият пое бърз като вятъра към Караман, другият тръгна към столицата.
Ездачът, който препускаше към Караман, носеше писмо за принц Джем от великия везир Нишанджъ Мехмед паша: Ако закъснеете дори една минута, ще заплатите висока цена.
Чичек хатун веднага щеше да разбере какво означават тези думи.
Конникът погледна на юг. Не беше разбрал защо Мехмед паша го предупреди да внимава. Нито имаше представа за какъв враг говори.
Чу жуженето във въздуха зад гърба си твърде късно. Стрела прониза тялото му. Нехайството му струваше скъпо. Свлече се от коня, без да знае, че и други ще пострадат заради него.
Две сенки се прокраднаха в тъмнината към безжизненото тяло. Едната се наведе и измъкна от дрехите на мъртвеца свитъка с писмото. Подаде го на другаря си.
– Занеси бързо това на бейлербея на Анадола Абдулах паша.
25
От двора долетя конски тропот. Първоначално Феримах не осъзна какво се случва. В съня ѝ препускаха хиляди коне. Но когато се разнесоха викове, тя бързо отвори очи. Вече не сънуваше. Изправи се в леглото. Напрегнато се заслуша в гълчавата. Стана и тръгна към вратата, за да излезе на чардака. Докато се оглеждаше какво да наметне върху нощницата си, долитащите отдолу викове се засилиха.
Явно се бе случило нещо лошо.
Феримах се втурна към чардака.
Крясъците не стихваха.
"Дано вече да е в рая!"
"Господи Боже!"
Феримах уплашено погледна към двора. На светлината от факлите видя как конярите се опитват да укротят два коня. Двама мъже вече се изкачваха по стълбите. Няколцина слуги осветяваха пътя им.
– Събудете се! – разкрещя се единият мъж. – Всички да стават! Всички да отдадат почит. Султан Мехмед Завоевателя Новодошлият замлъкна. Феримах се сепна: "Принцът!".
Затича се бързо. Изпревари слугите с факлите.
– Принце! – извика тя.
Започна да блъска по вратите, покрай които минаваше с юмруци.
– Султан Мехмед е умрял!
Чичек хатун отвори вратата на стаята си точно когато Феримах минаваше пред нея. Разтревожено запита слугинята:
– Какво става?
Феримах извика през рамо:
– Султанът е мъртъв! Мъртъв! Мъртъв!
Продължи нататък.
– Божичко!
Чичек излезе босонога на чардака.
– Принце! ... Джем! ...
Отвсякъде се разнесоха писъци и стенания. Караманският палат оплакваше починалия падишах.
Феримах най-после достигна до покоите на Джем. Пое си въздух. "О, Боже! – замоли се тя. – Моля те, пази принца!"
Ако преди време ѝ бяха казали, че един ден ще отправя подобни молитви, щеше да се изсмее. Но сега се уповаваше на Аллах от все сърце: "Боже, пази го!"
Вратата пред Феримах се отвори още преди да е потропала. Показа се Джем. Зад него надничаше русата глава на Нада. Слугинята за първи път видя сръбкинята с неприбрана и разрошена коса.
– Феримах! – извика притеснено Джем. Въобще не попита какво се е случило. Всичко веднага му стана ясно от лицето на Феримах, разрошената прическа на майка му и долитащите отдолу викове.
– Баща ми Чичек хатун избута Феримах и застана пред нея.
– Баща ти е мъртъв, принце. Завоевателят на Константинопол е мъртъв.
Тогава се случи нещо неочаквано.
Феримах застана на перилото на чардака. Вдигна ръце. Всички викове и вопли стихнаха. Под нощницата прозираше голата ѝ плът. На светлината от факлите тялото ѝ изглеждаше изваяно като скулптура.
– Султан Мехмед Завоевателя е мъртъв! – извика тя с протегнати нагоре ръце. – да живее султан Джем!
Фигурата на Феримах прикова всички погледи на събралото се в двора и по чардака множество.
Викът ѝ раздра нощта още веднъж:
– Султан Мехмед Завоевателя е мъртъв. да живее султан Джем!
Сред стените на палата отекнаха многобройни гласове:
– Да живее султан Джем! Да живее султан Джем! Да живее султан Джем!
Допреди миг над двора цареше мъртвешка тишина. Но сега факлите танцуваха.
Феримах се обърна и погледна към чардака.