Но ако прозрението, което бе получил, се окажеше погрешно? Ако вместо към Родос султан Мехмед тръгне към Рим
– Господи – прошепна глухо Франческо, – светът е пълен с опасности. Толкова злато похарчих, за да погубя Мехмед, но той е все още жив, а аз все още умирам от страх.
Клепачите на папата натежаваха. Налегна го непреодолима умора.
Нямаше да може да устои на дрямката. "Дано Бог да ми посочи верния път в съня ми – рече си той, докато се отпускаше на мраморния под. – В краен случай ще споделя с кардиналите прозрението си за Родос."
Мили Боже!
Папа Сикст IV се изправи ужасен.
Какво ли става?
Отвън проехтяха топовни гърмежи.
"Сигурно турците идват!"
Дали османците не са насочили оръдията, с които превзеха Константинопол, към Рим? Франческо дела Ровере се почувства като в килия между четирите стени.
"По дяволите! – изстена мислено той. – Капанът щракна. А сега какво да правя?"
Топовните гърмежи се чуваха все по-близо.
Сякаш оръдията бяха пред самата му стая.
"Исусе Христе, свети Петре и вси светни! – извика папата. – Поне да бях видял завършена катедралата, която строя във ваша чест!"
Неверниците сигурно и нея щяха да разрушат!
Сега обаче нямаше време да мисли нито за Сикстинската капела, нито за Рим, нито за Родос.
Османските оръдия обстрелваха вратата му. Животът му бе по-скъп от всичко.
Папата се затича към изхода. "По дяволите!" – изпъшка той. Дългата роба се замотаваше в краката му. Запретна дрехата си и с всички сили се втурна към вратата.
Тежките бронзови двери се тресяха сякаш от топовни гюлета.
О, Боже!
Не! Не стреляха с гюлета. Някой блъскаше с тежък предмет по вратата.
С таран!
Сигурно бяха пробили крепостните стени с тарани! Сега щяха да разбият и вратата на молитвената стая, за да го убият.
Не можеше да стори нищо. Нямаше как да избяга от смъртта. Поне трябваше да опита да умре като мъченик. Оставаше му само надеждата, че някой ден ще го канонизират за светец. Свети Франческо! Ще строят църкви и параклиси с неговото име Ако християнството изобщо оцелее Франческо дела Ровере пъхна ключа от връзката на кръста си в ключалката. Завъртя го и притвори очи.
Вратата бавно започна да се разтваря. Стиснал очи, папата очакваше всеки момент сабя да отсече главата му или копие да прониже гърдите му.
Нищо такова не се случи.
– Ваше Светейшество! Ваше Светейшество!
Нима викаха него?
– Носим добри вести! – провикна се познат глас. Това бе Баджо Пантанели – един от архитектите на Сикстинската капела.
Папата предпазливо вдигна клепачи. Пред него стоеше Джованино де Долчи – другият архитект на храма.
– Добра новина, пресвети отче! – крещяха всички.
Франческо все още не се бе отърсил от ужаса и затова не можеше да разбере какво се опитват да му кажат.
– Мехмед е мъртъв.
"Кой?" – учуди се папата.
– Султан Мехмед е мъртъв!
Най-после Светият отец дойде на себе си и осъзна какво му казват.
Великият турчин е мъртъв!
В крайна сметка шпионите си бяха свършили работата.
Рим бе спасен.
Уплашеното изражение на лицето му веднага изчезна. Папата изгледа високомерно кардиналите, стражите и архитектите.
– Бог вече ми съобщи добрата новина – отвърна той с леден глас.
Отвън долетя шум от многобройни хорски гласове.
– Какво става, Чибо? – обърна се папата към кардинал Джовани Батиста.
– Християните се тълпят! – отвърна развълнувано кардиналът. – Хиляди християни са дошли да ви видят.
– Тиарата!
Свещеникът, който отговаряше за облеклото на папата, веднага постави короната върху главата на Сикст IV.
– Жезълът!
Подадоха му и жезъла.
– Да вървим!
Процесията слезе тежкотежко по стълбите. Когато стражите разтвориха вратата, насъбралото се множество мигом притихна.
Папа Сикст IV направи две крачки, за да го види тълпата.
Тишината бе нарушена. Разнесе се силен шум от възгласи, ръкопляскане и радостни възклицания.
"Как ли са разбрали преди мен, че султанът е умрял? – зачуди се Франческо дела Ровере. – Всъщност какво значение има? Важното е, че аз ще бъда папата, отмъстил за превземането на Константинопол."
Сикст IV вдигна жезъла. Възцари се пълна тишина. Папата пристъпи още една крачка напред.
– Римляни! – започна той с хрипкавия си, но мощен глас. – Християни! Отмъщението е сторено! Султанът, който узурпира Константиновия трон, е мъртъв.
Площадът избухна в аплодисменти.