Въпреки че бе взел тежко решение, изведнъж принцът почувства неописуема лекота. Клепачите му натежаха, образите пред очите му се замъглиха. Джем осъзна, че сънят го надвива. Умори се да будува. "Независимо дали е клопка или не – помисли си той, – утре сутрин ще тръгна към портите на Бурса през Сивриджехисар. Ако е писано тронът да бъде мой, нито Баязид, нито хиляди други като него ще могат да ме спрат. Владетелската корона ще ме закриля."
Изведнъж пред него на пътя изникна рижият вълк.
Беше се върнал.
Тичаше пред коня на Джем.
Очите му хвърляха искри, размахваше голямата си опашка. Внезпно спря и се обърна, за да провери дали принцът идва след него. Сякаш приканваше Джем да го следва и му казваше: "Ела, ще те заведа до трона".
Конят на принца изтопурка в тъмнината. Шимшек вече не се боеше от рижия вълк. Втурна се след звяра.
29
– Господарю! Господарю!
Джем се стресна в съня си. Притесни се, сякаш го бяха хванали да върши нещо нередно.
– Унесъл съм се! – едва чуто прошепна той.
– Върнаха се, господарю! Съгледвачите се върнаха!
Мъжете веднага се явиха пред Джем.
– На северозапад е разположена войска! – заразказва единият от съгледвачите. Начело с Аяс паша. Познах го пред огньовете, запалени пред шатрата му.
"Аяс паша! – помисли си Джем. – Кой ли е той? Дали е новият велик везир?"
Още преди принцът да е попитал за числеността на армията, съгледвачът каза:
– Ако може да се съди по огньовете, са два пъти колкото нас.
В този момент при Джем дотичаха Иваз ага, Емир Джанполат, Феримах и дервишът Руми.
– На какво разстояние са оттук? – запита Джанполат.
– На около час.
Погледът на принца попадна върху Феримах. Момичето не можеше да си намери място от вълнение.
– На един час – прошепна замислено дервишът Руми. – Значи, ако тръгнем веднага, можем да ги ударим още преди да е изгряло слънцето, нали?
– Зависи колко сме бързи.
Джем се запъти към конете. Чу стъпките на Феримах зад гърба си.
– Добре! – обърна се принцът към мъжете. – Ще ги ударим като гръм от ясно небе.
Както каза Джем, тъй и стана. Спуснаха се като буря над спящата войска на Аяс.
Пашата тъкмо сънуваше встъпването си в длъжност като велик везир. Изведнъж навън се разнесе глъчка.
Когато Аяс излезе през входа на шатрата си, опъната на върха на един хълм, изпадна в ужас от гледката, която се разкри пред очите му. Палатките на войниците горяха като факли. Между тях препускаха конниците на Джем. Хората на Аяс хвърляха оръжията си и бягаха.
– Защо бягат тези предатели? – сопна се пашата на агата на еничарите, който се щураше наоколо. – Та те дори не са кръстосали мечовете си с враговете.
– Точно затова бягат, паша. Не смятат, че е редно брат да вади нож срещу брат си.
Аяс тупна с крак от яд.
– Проклети предатели! А хората на метежника размахват мечове!
– Не е вярно! – отвърна агата на еничарите. – Погледнете! Да виждате някой с оръжие в ръка?
– Ами стрелците? – запита уплашено Аяс. – Къде са стрелците? Какво чакат, та не опъват лъкове?
Щом разбра, че вече не може да направи нищо, за да предотврати поражението, еничарският ага се изправи пред Аяс паша:
– Ако започнат да стрелят сега, могат да уцелят някой от собствените ни войници.
– Да уцелят! Предателите това заслужават. Нека стрелите да поразят онези, които извършиха предателство срещу падишаха.
– Твърде късно е. Вече сме победени.
– А той къде е? Видя ли го?
Агата веднага се досети за кого пита Аяс, но се престори, че не разбира.
– Кой?
– Как кой? Метежникът! Джем!
Едва изрекъл тези думи, пашата се сепна:
– Ама и аз какви ги приказвам! Какво ще търси той сред тази врява!? Сигурно наблюдава победата си от някой хълм.
Еничарският водач поклати глава. Посочи с пръст към най-голямото стълпотворение:
– Ей там… Виждате ли онзи конник със синьо-белия тюлен шал? Точно до него е Джем. Съзряхте ли го?
Аяс паша го разпозна, но вниманието му бе привлечено от развяващия се шал.
– О, Аллах! А този пък кой е?
Еничарят повдигна рамене.
– Нямам представа! Но ако попитате нашите войници, под тюла се крие дух.
Аяс се разсмя нервно.
– Стига глупости!
– Войниците са прави донякъде. Забележете, бърз е като вятъра. Досега виждали ли сте подобен войник? Няма ни меч, ни кама, но е навсякъде. Синият тюл се развява ту тук, ту там. Куршум не го лови, сабя не го сече, така казват войниците. Джем дължи донякъде на него победата си. Нашите бойци си помислиха, че принцът е оглавил армия от джинове и духове. Захвърлиха оръжията и се разбягаха.