– Какви ги дрънкаш? – ядоса се мъжът. – Ти на чия страна си?
– Защо се ядосваш! Просто разсъждавам. Какво ще стане, ако Баязид каже: "Аз съм по-старшият престолонаследник!" – и не пожелае да слезе от престола?
– Лоши времена ще настанат за държавата. А най-много ще изпатим ние, простият народ.
– Олеле! – заклатиха и други глави. – Аллах да пази от двама владетели!
Изведнъж някаква жена протегна ръка и посочи към един конник от свитата на Джем:
– А онзи кой е? Някой знае ли? Войник ли е? Досега не съм виждала боец с тюлен шал на главата.
Всички вдигнаха рамене. Някой се обади:
– Мъж ли е? Жена ли е? Не си личи. Голобрад е.
Всички прихнаха да се смеят.
Един старец погледна строго дърдорковците и им се скара:
– Шшт! Срамота! Грях е да клюкарствате така за новия ни господар. Говорете за него с уважение. Утре ще се хвалите на децата и внуците си, че сте видели падишаха отблизо.
Възрастният мъж се обърна към Джем, който в този момент преминаваше точно покрай него, и се провикна с все сила:
– Султане Джем, сине на Мехмед Завоевателя! Аллах да те дари с дълъг живот и власт!
Джем го чу. Усмихна се и погледна към стареца. Поздрави го с помахване.
Една група от хора се зарадва на жеста на новия султан и започна да пляскат с ръце и да скандират:
– Да живее падишахът! Да живее падишахът!
Джем спря пред гробницата на Осман гази. Обърна се към свитата си:
– Оставете ме за малко сам.
Докато приближаваше към Бурса, Джем бе намислил толкова неща, които да каже на гроба на Осман гази, но сега изведнъж всички излетяха от главата му. Протегна се и докосна с ръка разкошната чалма, поставена върху надгробния камък.
– Бащице Осман, научих и препрочетох всичко за подвизите на Саръ Салтук. Аллах ме дари със син, когото нарекох Огуз. В чест на раждането му дадох обет. Ако ръцете ми се изцапат с кръвта на брат ми, земята да се продъни, небето да се разцепи. Ще принеса себе си в жертва за благото на държавата.
Не каза нищо повече. Оттегли се към вратата заднишком. Помоли се на Аллах. В края на молитвата си тихо прошепна:
– Помогни ми, бащице Осман. Много съм самотен и се страхувам.
В часа за обедна молитва в джамиите отслужиха служба в чест на Джем. Миряните се обърнаха заедно с имама първо на север и изрекоха в един глас:
– Всички на север да чуят: От днес султан Джем е падишах на османската държава.
После се завъртяха на юг.
– Всички на юг да чуят: От днес султан Джем е падишах на османската държава.
Обърнаха се на изток.
– Всички на изток да чуят: От днес султан Джем е падишах на османската държава.
Най-накрая имамът и миряните се завъртяха вкупом на запад:
– Всички на запад да чуят. От днес султан Джем е падишах на османската държава.
После имамът се приближи до първия ред, на който седеше Джем. Наведе се към него. Джем целуна ръката на възрастния ходжа. Той вдигна дланта си във въздуха и изрече със силен глас:
– Да пребъде султанството ти! Нека пророкът бъде твой наставник! Никога да не се отклоняваш от правдата и верния път. Нека бойците за вярата те пазят, а мирът и благоденствието винаги да те съпътстват!
Когато гласовете на молещите се се извисиха и сляха, за да изрекат "Амин!" Чичек хатун се разплака в женското отделение на джамията. Очите на седящата до нея Нада искряха от гордост.
Когато една от придворните я повика по име, Нада отвърна троснато:
– Няма я вече Нада. От днес нататък ще ме наричате Надиде. Надиде валиде султан.
Феримах я чу, макар да бе седнала най-отзад, почти на прага. "Глупачка – помисли си слугинята. – Така и не се научи как да се държи, а щяла да става първа след султана!"
Феримах се чувстваше напрегната. Не смееше да вдигне глава. Гледаше съсредоточено в земята. Една мисъл не ѝ даваше мира: "Така се чувствах и в деня, в който планината ми проговори. Дано да се размине!".
Потръпна от ужас.
Когато планината бе заговорила, я връхлетя нещастие.
На следващия ден излезе официалният ферман, че Джем е падишах.
С надеждата да предотврати проливането на повече кръв, той реши да изчака Баязид сам да се оттегли от престола. Ако брат му се откажеше доброволно от трона, тогава можеше да бъде помилван. Но ако продължаваше да упорства, Джем щеше да го принуди да отстъпи.
Още същата вечер Нада го посъветва незабавно да тръгне към столицата.
– Трябва да стигнете, преди славата от победата ви да е помръкнала.