Чичек хатун бе на същото мнение.
– Но първо трябва да проучиш кой ще те подкрепи.
– И аз така мисля, майко. Трябва да разбера дали всички везири са на страната на Баязид. Както и войниците. Трябва да проуча какви са настроенията в еничарския корпус и сред спахиите, след като се обявих за падишах. Трябва да знам и мнението на духовниците. Едва след това ще действам.
Нада изгледа кръвнишки Феримах, която седеше на срещуположния миндер. "Змия – помисли си сръбкинята. – Тя му пълни главата с тези врели-некипели!"
Джем се изправи. Започна да се разхожда припряно из стаята.
– Трябва да се посъветвам и с дервиша Руми. После ще взема решение.
Дервишът обаче бе изчезнал. Никой не го бе виждал. Джем си спомни, че го мярна за последно, когато няколко младежи от Бурса пресъздаваха някаква бойна сцена, като кръстосваха мечовете си. Не се появи на вечеря. Нямаше го и на сутрешната молитва.
Джем нареди да претърсят цяла Бурса. Хората му потропаха на почти всички порти.
Дервишът сякаш бе пропаднал вдън земя. Докато глашатаите разгласяваха по улиците на Бурса новината за възкачването на новия падишах, Руми изчезна така внезапно, както се бе появил в двореца в Караман.
Джем си спомни горчивия разговор с Руми, преди да влезе в Бурса. Дервишът съвсем откровено го бе посъветвал да не прибързва с обявяването си за падишах. После, когато разбра, че за Джем вече няма връщане назад, сякаш се примири с желанието на принца.
И ето, дервишът Руми, който разказваше историята на Саръ Салтук, май бе предпочел да излезе от живота на новия султан.
Когато си припомни недоверчивия поглед на Руми, за Джем не бе трудно да се досети, че повече няма да види наставника си.
Пътищата им се бяха разделили.
Джем се почувства наранен. Излезе в градината да се поразхлади и да подиша свеж въздух.
Навън съгледа Феримах. Тя стоеше неподвижно в тъмнината под клоните на една акация.
Джем доближи момичето. Феримах се стресна и разтревожено сведе глава.
– Господарю, простете. Не усетих, че приближавате.
Джем се озадачи от поведението на момичето. После си припомни, че вече е провъзгласен за падишах. Може би на това се дължеше промяната у Феримах. Нима от сега нататък тя щеше да му се кланя, без да го поглежда в очите, както подобава на слугите? Точно както искаше Нада
– Разбра ли?
Феримах мълчеше, свела глава към земята. А точно сега Джем имаше огромна нужда да срещне погледа ѝ.
– Руми ме изостави.
Момичето леко кимна.
Джем въздъхна дълбоко и продължи:
– И то точно днес.
Слугинята продължаваше да мълчи.
– Няма ли да ме погледнеш?
Феримах не бързаше да наруши безмълвието си. Най-после продума, без да вдига глава:
– Не е редно една слугиня да поглежда към лицето на падишаха.
Джем се ядоса.
– Стига, Феримах! Знаеш, че това не се отнася за теб.
"Кое не се отнася за мен? – помисли си момичето. – Та аз съм слугиня." Въпреки това предпочете да замълчи.
– Знаеш ли, че Руми не одобри провъзгласяването ми за падишах? – неохотно каза Джем.
– Знам.
– А защо? Именно той бе човекът, който събуди вълка в мен. Ако не ми беше разказал за Саръ Салтук, въобще нямаше да помисля нито за престола, нито за короната. Той разпали у мен желанието да бъда властник. А сега защо не иска да бъда падишах?
– Защото ви обича, султане.
Джем се олюля. Обърна се към момичето.
– Но ти искаш да бъда падишах, нали? Винаги си искала. Признателен съм ти, задето ме подкрепяш. Защо го правиш?
– Защото… – започна Феримах, но спря дотам.
Отдалечи се на няколко крачки от принца. В този момент ѝ се прииска да изчезне в нощната тъма или земята да се разтвори и да я погълне.
– Феримах?
Момичето спря.
– Бива ли да тръгваш, без да отговориш на падишаха? – рязко попита Джем, сякаш бе много ядосан.
Феримах много добре знаеше, че не е така.
– В двореца в Караман, когато научихме вестта за смъртта на баща ми – продължи Джем, – ти първа извика: "Да живее султанът!". Щом дервишът Руми не иска да стана падишах, тъй като ме обича, тогава ти защо искаш да стана владетел? Довърши думите си.
– Защото… защото… – едва-едва прошепна слугинята.
Искаше ѝ се да извика "Защото те обичам!", но успя да се въздържи. Въздъхна и промълви:
– Защото не искам да умрете.
Феримах усещаше, че падишахът не откъсва очи от нея. Дали бе усетил какво изпитва към него? Чудеше се дали да добави: "Ако брат ви стане падишах…, но после се отказа. Вече нямаше значение.