– Да, но все пак
– Защо просто не кажеш "синът ми"? – прекъсна я отново хала султан. – Не се притеснявай! Никой няма да те чуе, сами сме!
На Гюлбахар ѝ идваше да изругае, но все пак се усмихна.
– Не се притеснявам, лельо. Права си. Синът ми е падишах. А аз вече съм валиде султан. Гюлбахар валиде султан Старицата се изкиска. Досети се защо Гюлбахар ѝ напомня, че е валиде султан. Искаше да я сплаши: "Внимавай как ми говориш, бабке! Аз не съм коя да е!".
– Е? – промълви хала султан. – Какво прави Негово Величество падишахът?
Гюлбахар се престори, че не забеляза иронията в гласа на възрастната жена. Реши, че е по-добре да прояви търпение.
– Баязид беше много зает покрай церемонията за обявяването му за падишах. А го чакат и толкова държавни дела. Съвещания, срещи, решения… Има много грижи, знаеш.
– Е? Какво означава това?
– Означава, че много ще се радва да види старата си леля, но няма да стане веднага, още днес.
– А утре?
– Именно за това одеве рекох, че не знам какво да ти кажа.
– Така, така… А ти не си ли му майка? Нали се биеш в гърдите, че вече си Гюлбахар валиде султан? Баязид ще послуша майка си.
Гюлбахар подскочи от мястото си от гняв и злоба.
– Не съм сигурна дали синът ми ще има време да се срещне дори с мен.
– Като не можеш да видиш сина си, говори с жена му!
– Ах, хала султан! Бива ли такова нещо?
– Щом не бива, намери начин да се срещнеш с него.
– Ами ако Негово Величество падишахът нареди да чакаш, какво да му кажа?
Хала султан спусна и другия си крак на земята. Изправи се с неочаквана пъргавина.
– Гюлбахар, кажи на сина си: "Дошла е да те види седемдесет и четири годишната Селджук султан – дъщеря на прадядо ти Мехмед Челеби, сестра на дядо ти султан Мурад, леля на баща ти Мехмед Завоевателя. Иска да ти каже няколко приказки". Да видим дали Баязид ще ме кара да чакам.
На Гюлбахар ѝ омръзна да прикрива нервността си.
– Онази жена ли те изпраща? – извика тя в лицето на старицата. – Ако си изпратена от така наречената Чичек хатун да пълниш с глупости главата на падишаха, не чакай помощ от мен. На която и врата да почукаш в този дворец, няма да ти отворят!
Селджук султан не се трогна от думите ѝ.
– Ти кажи на сина си, каквото ти рекох. Вратите остави на мен. Ще отворя, която поискам, Гюлбахар. Не бери грижа!
Баязид прекъсна майка си още по средата на изречението:
– Майко! Какъв смисъл има да карам леля да чака?
Гюлбахар смръщи вежди.
– Не казва защо е дошла. Едва ли е била толкова път, за да ти целуне краката и да те поздрави.
Падишахът се разсмя.
– Сама каза, че леля е на седемдесет и четири години. Какво значение има защо е дошла една старица?
Внезапно Баязид се замисли. Прокара дебелите си пръсти през кехлибарената броеница.
– Явно брат ми иска да ми каже нещо
– Ха! Какво толкова може да ти каже синът на онази сръбска развратница? И той иска да бъде падишах.
Баязид я изгледа сърдито.
– Извинете, султане – измърмори Гюлбахар. – Не можах да се сдържа. Като се сетя за онази никаквица, не знам какво приказвам. Всичко друго ми изхвърча от ума.
– Дори и покойният ми баща, нали, майко?
– Естествено, че падишахът не знае какво ми е причиняла. – Гюлбахар се взря в лицето на сина си, преизпълнена от обич. – Още докато беше съвсем малък, скъпи мой султане. Онази жена не миряса, докато не ме отдели от баща ти.
Баязид отегчено извърна глава. В Амасия беше слушал тази история поне хиляда пъти. Гюлбахар обвиняваше майката на Джем за раздялата си със султан Мехмед и дворцовия живот. Тя смяташе, че именно Чичек хатун я е изместила от мястото на фаворитка на падишаха. Всеки път, когато слушаше тази история, Баязид си казваше: "Дълбоко грешиш, майко, но как да ти го кажа?" Никога не се и опита да ѝ обясни, че така се случва в харема. Самата Чичек хатун бе принудена да напусне отделението за наложници на султана няколко месеца след като роди сина си, защото тогава сърцето на Мехмед Завоевателя бе пленено от друга хубавица – Ефлак. Майката на Баязид обаче не спираше да твърди: "Ако този сръбски бурен не беше поникнал между нас, Мехмед хан никога нямаше да се отдели от мен".
Гюлбахар все пак реши, че е по-добре да спазва официалния тон в разговора с падишаха, макар той да ѝ бе син.
– Ако питате мен, султане, само онази жена е способна да изпрати тук леля Селджук, въпреки напредналата ѝ възраст.
– Така ли мислиш?
Баязид се надяваше, че старицата е пратеник на брат му, защото за бъдещето на османската държава бе важно какво казва Джем, а не майка му.