Когато видя замисления поглед на сина си, Гюлбахар стана рязко. Подът се разлюля под краката ѝ.
– Онази жена няма срам! Кой знае какво ще поиска, за да се откаже от трона. Изглежда, мисли да се установи в Бурса за постоянно. Вече са довели и внука ѝ Огуз от Караман.
– Леля сама ли е дошла от Бурса до тук? – внезапно попита Баязид.
Гюлбахар много се учуди, че синът ѝ въобще не обръща внимание на думите ѝ, а я пита за съвсем други неща.
– Дошли са някакви хора с нея. Казаха ми имената им, но не ги познавам. Какво ме интересува? Разговарях с нея насаме.
"Значи е дошла от името на брат ми" – заключи Баязид. Нямаше съмнение. От всички Мехмедови синове Селджук султан обичаше най-много Джем. Когато бяха деца и играеха в градината, тя непрекъснато правеше забележки на Мустафа да пази тишина. Самият Баязид се боеше от леля си. Не смееше да шукне от страх да не попадне пред взора ѝ. Когато Джем вдигаше олелия в харема или градината, Селджук султан казваше само: "Гледай го този как здраво стиска, каквото е хванал!", и цялата се тресеше от смях.
"Този път обаче няма да можеш да стиснеш здраво, Джем! – помисли си падишахът. – Не мога да отрека, добър пратеник си избрал, но този път аз първи сграбчих онова, което искаше да хванеш!"
Баязид се изправи.
– Да не караме възрастната ни леля да чака повече!
Гюлбахар понечи да убеди сина си в своята правота:
– Ваше Величество, вие знаете най-добре, но все пак… – едва изрече тя, но забеляза, че падишахът излиза през вратата.
"Къде ли тръгна сега?" – ядоса се Гюлбахар, която очакваше, че Баязид ще нареди на слугите да повикат Селджук султан.
– Може ли да попитам накъде се е запътил Негово Величество? Султан Баязид се обърна и изгледа майка си с удивление.
– При леля, майко! Това, че вече съм падишах, не означава, че ще я карам да идва при мен и да ми целува ръка. Ще покажа уважението си към Селджук султан и ще я изслушам.
Гюлбахар остана като попарена. Измърмори тихо под носа си: "Не е редно така!", и заситни след сина си.
Селджук султан разговаряше в стаята си с придружителите, които Джем изпрати с нея – Мевляна Аяс и Ахмед Челеби. Щом чуха как е протекла срещата с Гюлбахар валиде султан, Ахмед Челеби въздъхна:
– Значи Баязид ще ни приеме чак след седмица.
В този миг вратата се отвори с трясък. Слугинята беше полужива от вълнение.
– Падишахът! – извика тя. – Султан Баязид идва!
Двамата мъже се спогледаха озадачени. Селджук султан обаче не изглеждаше никак изненадана. Сякаш очакваше да стане точно това.
Когато султан Баязид влезе, Мевляна Аяс и Ахмед Челеби се изправиха на крака. Султанът познаваше и двамата придружители на леля си. Мевляна Аяс бе един от възпитателите на баща му, преди да се възкачи на престола, уважаван човек в средите на ислямското духовенство. Ахмед Челеби бе син на дворцовия летописец Мюверих Шюкрулах.
"Виж го ти, малкия ми брат! – помисли си Баязид. – Пратениците му са кой от кой по-знатни."
Настани се на дивана и протегна ръка към Селджук султан с усмивка на лице:
– Хала султан!
Старицата леко сведе глава и на лицето ѝ също разцъфтя престорена усмивка.
– Виж ти, Гюлбахар! – обърна се тя към валиде султан, която тъкмо влизаше през вратата. – Когато се видях с теб, очаквах Баязид хан да ме приеме с "Добре дошла", но ето че сега на мен се пада да му кажа "Добре дошъл"! Радвам се да те видя, племеннико!
Селджук султан не нарече Баязид нито падишах, нито принц. Опитваше се да придаде на посещението си неофициален, семеен характер. Като любезна домакиня посочи на племенника си къде да седне.
Баязид се настани.
– Сигурно си изморена – каза той и на свой ред посочи на Селджук султан място за сядане. – Защо си била този дълъг път, хала султан?
Старицата предпочете да остане права.
– За да не пролеете братска кръв.
Усмивката върху лицето на Баязид замръзна. Ако нямаше брада, всички щяха да видят как бузите му се наляха с кръв. Гюлбахар понечи да каже нещо, но султанът ѝ направи знак да мълчи.
– И кой смяташ, че е способен да пролее братска кръв? Аз ли? Не е ли онзи, който те праща?
Селджук султан се взря в очите на племенника си. Лицето му бе като сковано и не издаваше мислите му.
– Не съм говорила за проливането на кръв. Точно обратното. Казах: "За да не пролеете братска кръв!". Думите ми се отнасят еднакво и за този, който е в столицата, и за онзи, който е в Бурса.