– Защо брат ми не ме признава за владетел на държавата? Вие също не ме нарекохте падишах нито веднъж. Не ме поздравихте!
Гюлбахар поклащаше глава одобрително при всяка дума на сина си.
– Ако се държа с теб като с падишах, това означава да постъпя нечестно спрямо другия си племенник, който ме е изпратил тук. Пратеникът няма право да изразява мнение, а само да предаде думите, които са му казали.
Баязид не остана доволен от отговора. "Добре – помисли си той, – изпълних задължението си да посрещна гостоприемно старата си леля. Стига толкова…"
Султанът стана. Усмихна се на леля си и каза:
– Можете да си починете тук няколко дни, преди да се върнете обратно.
Понечи да си тръгне, но Селджук султан му препречи пътя.
– Макар че се видяхме, все още не си чул онова, което имам да ти казвам. Не проливай братска кръв! Османската държава е голяма. Ти и Джем сте братя. Нямате по-близки роднини. Дори майките ви да са различни, и двамата сте потомци на султан Мехмед. Не опръсквайте земите, наследени от него, с кръв. Затова предлагам… – Селджук султан прочисти гърлото си. – Нека Румелия бъде за теб! Румелия да бъде за теб, но остави Анадола на Джем.
"Джем този път е съгласен да пусне половината от това, което е хванал!" – помисли си Баязид.
Приближи се усмихнат към Селджук султан. Хвана старицата за ръка. Взе сбръчканата, набраздена от вени длан в шепите си и я погали.
– Виж, лельо, знам, че пратениците нямат вина. Много те уважавам, тъй като си моята пралеля. Ето какъв е отговорът ми до брат ми.
Всички притаиха дъх. Селджук султан хвърли бърз поглед към майката на падишаха. "Ако слухът ми беше наред, със сигурност щях да чуя ударите на сърцето ти, Гюлбахар!" – помисли си тя, но собственото ѝ сърце биеше също толкова ускорено.
– Кажи на брат ми следното – изрече тържествено Баязид. – La rahime beyne'l-müluk!
Хала султан присви очи. Намръщи се.
– Какво означава това?
– Арабска поговорка. Много е подходяща за случая. Означава: Владетелите нямат роднини.
Старицата издърпа ръката си от шепата на Баязид.
– Значи племенникът ми е любител на поговорките. Аз също ги обичам. Да ти кажа и аз една. Каквото сам си направи човек, друг не може да му го направи.
Хала султан предполагаше, че думите ѝ ще ядосат падишаха. Той обаче се разсмя:
– Бог ми е свидетел, такъв пратеник като теб трябва да изпратя при неверниците. Казваш всичко точно на място. – После султанът стана сериозен. – Аллах пожела така, хала султан. И на мен не ми е приятно да се изправя срещу брат си. Не желая да воюваме. Уверен съм, че и той не иска… Но… пред това ни е изправила съдбата. Единият от нас ще падне. И не мисля, че това ще съм аз!
Баязид се обърна и тръгна към вратата. Гюлбахар се усмихна, доволна от отговора на сина си. Тръгна след него. Баязид спря на прага.
– Лельо – промълви той с приглушен глас, – предай на Джем следното: Нека се откаже от престола. Да не предявява повече претенции. Няма да прилагам братоубийствения закон. Нека живее спокойно, уверено и щастливо.
32
– Кого е изпратил брат ми този път? – извика гневно Джем.
Вестоносецът сведе глава. Можеше да се досети каква реакция ще предизвика името, което трябваше да съобщи.
– Казвай! Видял си, че полето на Йенишехир е почерняло от войници, а не можеш да ми кажеш кой ги предвожда!
Джем се замисли: "Да не би брат ми лично да е застанал начело на армията?".
Джем знаеше, че военните познания на брат му са недостатъчни. Вярно, той бе взел участие в битката при Отлук Бели, но надали бе възсядал коня си, за да се бие с враговете. Със сигурност пашите, които го бяха придружавали, бяха ръководили бойните действия, докато брат му ги бе наблюдавал от някой хълм.
Въпреки това Джем се притесняваше, че ако Баязид е оглавил армията, това може да се отрази на бойния дух на войниците му. "Тези, които преди двайсет дни напуснаха Аяс паша на бойното поле, сега може да изоставят мен, щом разберат, че самият Баязид ми е излязъл насреща. Щом са избягали вчера, защо да не избягат и днес?" – разсъждаваше той.
Подобни мисли можеха да го паникьосат.
Емир Джанполат, който се досети, че вестоносецът се бои да изрече името на военачалника, промълви вместо него:
– Гедик.
– Какво каза, Емир? Брат ми е изпратил срещу мен Гедик Ахмед паша?
Джанполат кимна утвърдително.
Опасността се оказа още по-голяма.