– Конниците да се разделят на две крила!
– Оръдията на едно място!
– Срелците, къде са стрелците?
Чичек хатун наблюдаваше суетнята, подпряна на парапета на чардака. Цялата трепереше. Устните ѝ нервно помръдваха. Отправяше молитви.
Нада стоеше до нея. Отново бе сплела русата си коса на две плитки, които бе увила около главата си. "Колко ѝ отива! – помисли си Феримах. – Ала сега ли е времето да показва женствеността и чувствеността си!"
Сръбкинята крещеше с пълно гърло:
– Султане, дай му да разбере! Смажи го! Престолът се полага на теб! Ти си падишахът. да живее султан Джем!
Никой обаче не бе в настроение да слуша или да подеме тези викове.
Кипеше усилена подготовка. Феримах също нямаше време да обръща внимание на Нада. Отнякъде вече се чуваха ударите на бойните тъпани.
Дум!
Дум! Дум!
Дум! Дум! Дум!
"Джем! – простена Феримах. – Къде ли е той?"
Ето го там! Оседлаваше коня си. Феримах веднага хукна към стълбата, която слизаше към двора. В края на стълбата стояха поне десетима стражари. Защо се бяха разположили точно там?
Феримах не разбра веднага. Стресна се, когато осъзна, че вместо да се отдръпнат, за да ѝ сторят път, те ѝ препречиха пътя, като кръстосаха пиките си. О, боже! Нима Огнения принц бе решил този път да воюва без нея?
Докато момичето се опитваше да си пробие път през стражарите, Джем вече бе на седлото.
Феримах изкрещя с все сила:
– Не ме оставяй тук!
Съжаляваше, че не извика "Не тръгвай!", за да спре Джем.
Но вече нямаше как да бъде спряна войната между двамата братя. Нямаше кой да го стори.
Феримах бе сама. Трябваше да изкрещи с пълно гърло:
– Не отивай! Планината ще се ядоса!
Но тя замълча. Помисли, че Джем отново ще се разсмее. Не събра смелост да изрече:
– Не отивай, султане! Планината ще рукне! Но щом си тръгнал, вземи и мен. Ако ще умираме, да умрем заедно, ако останем тук, да останем заедно!
Остави го да тръгне.
Феримах бе погазила още една от клетвите си.
Затова сега се страхуваше. Трепереше. В нея бушуваше истинска буря.
"О, Аллах! – питаше тя. – Защо причиняваш на рабинята си същата болка за втори път? Какъв грях съм сторила?"
Внезапно се стресна, че се опълчва на Аллах с въпросите си. "Прости ми! – прошепна едва чуто тя. – Моля те, нека този път завършекът бъде различен. Моля те!"
Огледа се наоколо с надеждата да се разсее от черните си мисли.
Не ѝ помогна!
Точно обратното – сърцето ѝ започна да бие лудо.
Докато Огнения принц водеше битка, тя тук се боеше, че планината отново ще се срине.
А ако наистина се срине?
А ако отново избухне в пламъци?
А ако отново започне да трещи?
А ако бедствието отново я застигне като тъмен облак?
Не, този път не може да чака. Трябва да се спусне и да грабне Огнения принц. Няма да допусне планината да го премаже.
– Господарке Чичек! – прошепна Феримах.
– Какво! – стресна се Чичек, като внезапно пробудена от дълбок унес.
– Може ли да ви попитам нещо?
Нада изгледа Феримах накриво. Чичек хатун протегна ръка.
– Ела! Кажи, случило ли се е нещо?
Момичето припълзя на колене и приседна до дивана. Чичек я гледаше отгоре.
– По-добре да не чакаме.
– Да не чакаме? А какво друго можем да направим, момичето ми?
Феримах се приближи още малко. Без да усети, Чичек хатун се наведе.
Нада, която наблюдаваше тази сцена, внезапно извика:
– Само това не! Не слушайте глупостите на тази слугиня, майко!
Чичек хатун и Феримах бяха вперили погледи една в друга. Очите на момичето горяха.
– Ако планината рукне ли? Полудя ли, момиче? Нима планината тече?
– Тече!
– Луда е! – спусна се Нада към тях. – Съвсем луда! Трябва да я държат вързана на синджир.
Феримах не ѝ обърна внимание. Гледаше настойчиво майката на Джем, без да мига, защото Чичек хатун вземаше решенията в отсъствието на Джем.
– Погледни ме! – изкрещя Нада и бутна Феримах.
Момичето загуби равновесие и политна, но в последния момент се хвана за канапето.
Нада плесна с ръце.
– Бързо изхвърлете тази слугиня! – разпореди тя. – Ще се разправям с нея после. Когато султанът се завърне с победа
– Няма победа – промълви Феримах с разтреперан глас. – Този път няма да има победа. Планината ще се срине.
– Какви ги говориш, момиче… Гледай я ти, усойницата! Султанът ще победи. Когато се върне, ще го накарам да те изхвърли. Но преди това ще ти отрежат езика.