Отпусна юздите на Шимшек. Жребецът се хвърли като стрела към прашния облак. Конете на войниците го последваха.
После Феримах направи нещо странно. Както препускаше към тях, внезапно спря. Завъртя коня си наляво и го изправи на задни крака.
– Какво ѝ става? – продума субашията. – да не би да ни помисли за врагове?
Нямаше време за приказки. Джем беше убеден, че момичето ги е познало. Дори да не ги беше видяло добре, със сигурност бе забелязало трите туга и знамето, които войниците все още носеха. Феримах се опитваше да им каже: "Тръгнете в тази посока".
Бегълците поеха натам.
Скоро пътят им се пресече с този на момичето. Феримах и Джем пришпориха конете си един до друг.
– Феримах! Планината потече! Потече!
Момичето се обърна и погледна господаря си. Никога не ѝ бе хрумвало, че ще види Огнения принц в подобно състояние – с пребледняло лице и приведена стойка върху коня. Замълча. Нямаше сили да каже каквото и да било.
Забавиха малко бяга на конете си.
– Какво правиш тук? Защо си дошла?
Момичето продължаваше да мълчи.
– И защо поехме насам? Бурса не е в тази посока.
Феримах внезапно дръпна юздите.
– Не отиваме в Бурса – обърна се тя към Джем. – Градът вече не е наш.
– Какво? Как така?
Феримах погледна Джем в очите.
– Не е безопасно да се върнем в Бурса, султане.
Джем изтръпна.
– Какви ги говориш, Феримах? Нима жителите на града, които ме приветстваха, сега станаха привърженици на моя враг? Толкова бързо ли смениха мнението си тези хора?
Феримах потупа коня си.
– Да не губим повече време – прошепна тя тихо. – Майка ви, Нада и синът ви поеха на път с няколко верни слуги и стражи. Аз ви пресрещнах, за да ви известя за това. Ако се движим бързо, до довечера ще ги настигнем.
Изведнъж Джем обърна коня си в обратната посока.
– Искате да бягаме? Вие вървете. Аз няма да бягам. Връщам се в Бурса.
Феримах препречи пътя му с коня си.
– Аз не искам да бягате, искам да се борите.
– Как да се боря, като бягам? Или умираш, или устояваш, Феримах. Няма друг начин.
– Има! – извика момичето, докато се опитваше да усмири коня си. – да се превърнете в планина!
Джем се сепна. Погледна момичето в очите. Те горяха.
– Какво? Да стана планина ли?
– Точно така. Когато се превърнете в планина, ще се върнете отново.
– Тоест… трябва да премисля всичко
– Сега да вървим.
– Къде? Остана ли място, където можем да отидем?
– Там, откъдето сте тръгнали. От Караман. Там ще правите равносметки.
ВТОРА ЧАСТ
34
Така и не остана време за равносметка.
Всички смятаха, че Гедик Ахмед паша няма да преследва Джем и свитата му, щом разбере, че са напуснали Бурса. Той обаче не спираше да върви след тях.
По пътя към Караман съгледвачите докладваха на Джем всеки ден:
– Гедик паша е по петите ни.
– Гедик паша подмина Сивирджехисар.
– Гедик паша достигна Карахисар.
Упорството на преследвача бе удивително. По време на кратките почивки Джем събираше хората си, за да обсъждат положението. Принцът бе сломен от разказите на оцелелите от клопката в клисурата край Бурса. Иваз ага бе паднал от коня едва след деветата стрела, която го бе поразила. Никой не знаеше нищо за Емир Джанполат. Не бе ясно дали е останал жив.
Сега Синан ага, Кадъ Касъм и субашията бяха най-приближените помощници на Джем. Точно с тях принцът постоянно се съветваше.
– Султане – каза една вечер Синан ага край огъня, – боя се, че Гедик паша няма да се откаже да ни преследва.
– Така е! – обадиха се още няколко мъже. – Гедик винаги върши работата си докрай.
Работата докрай! В този случай това означаваше да залови Джем, за да го отведе в столицата или да го обезглави.
– Трябва да стигнем в Коня час по-скоро, господа! – разпореди принцът през онази вечер. – Оттук нататък никакви почивки. Народът в Караман ни обича.
– Гедик ще ни последва навсякъде, султане. Това е повече от ясно – обади се Кадъ Касъм. – Ако влезем в Коня, ще обсади града.
– Да го обсади! – отвърна Джем. – Веднага щом пристигнем, ще свикаме войска и ще се отбраняваме. С помощта на Аллах ще устоим!
Макар Синан и Касъм да премълчаха онова, което си мислеха, принцът прочете въпроса им в погледите: "Колко време ще устоим?".
Друг изход обаче нямаше. Джем щеше да се отбранява в Коня до смърт. Или докато стане мощен като планина.