Бяха разпънали разкошна шатра за Джем и палатки за приближените му. Отношението на слугите, ястията и питиетата бяха като за най-висша особа. Цялото това изобилие бе на разположение на принца, изменил на Османската империя, която бе най-големият враг на египетското султанство. Мамелюшкият везир се обръщаше към Джем със "султане". Посланието на Каитбай бе ясно. Египетският владетел считаше Джем не за принц, а за султан, но не го изричаше сам, а бе разпоредил това на подчинените си.
– Владетелят на тези земи, великият Каитбай, ви поздравява – каза везирът.
Тези думи също носеха послание: "Моят ранг е по-висок от този на османския султан" – искаше да каже Каитбай. Висшият египетски сановник следеше внимателно реакцията на Джем. Искаше да бъде сигурен, че османецът е изтълкувал правилно думите му.
Джем даде да се разбере, че е наясно с посланието на събеседника си.
– Нашият повелител, великият Каитбай, ви приканва да се чувствате като у дома си – продължи везирът. – Иска да знаете, че сте на сигурно място, сред приятели. Всички тук сме на ваше разпореждане. Ако кажете, тръгваме, ако пожелаете – почиваме.
– Почиваме! – заяви Джем.
Принцът даде знак за тръгване след тридневен престой. Поеха към Кайро под звуците на зурни и тъпани.
Яркото слънце ги изгаряше като жарава. Дори повеите на ветрилата, които двама конници постоянно размахваха около Джем, не смогваха да намалят августовската жега.
"Значи това била пустинята" – мислеше си османският принц.
През първата вечер, в която спряха за почивка на път за Кайро, Феримах подготви разхладително питие и тъкмо го поднасяше на Джем, когато той ѝ се усмихна:
– Съвсем загубих надежда, че снежинката може да стане на лавина.
– Защо, господарю?
– В тази жега снегът се топи.
Двамата се разсмяха. След страховете, напрежението и умората от последните дни това бе първата вечер, през която се почувстваха спокойни и доколкото може – в добро настроение.
Внезапно Феримах усети нечий поглед върху себе си.
Обърна глава към спалното отделение в шатрата на Джем. Зад тюлената преграда имаше някой. Феримах разпозна силуета.
Нада тайно наблюдаваше зад завесата.
Слугинята почувства хладния ѝ взор и потръпна от студ.
Феримах отиде при палатката си, но не легна да спи веднага. През нощта в пустинята ставаше леденостудено. Въпреки това тя се отпусна на земята и впери поглед в трепкащите сред черното небе звезди. Стори ѝ се, че отново чува гласа на майка си:
– Всеки човек има своя звезда, момичето ми.
Коя ли бе нейната?
Онази там или някоя, която въобще не се вижда от Земята?
Феримах усети, че нощният студ започва да я пронизва. Очите ѝ се затваряха. Клепачите ѝ натежаха. Слугинята влезе в палатката. Изтегна се на постелката си и затвори очи.
Кошмарът веднага я връхлетя. Планината гореше. Планината пукаше и трещеше. Планината се свличаше. По склоновете ѝ като порой се изливаше многохилядна тълпа. Впрегнати в колесници и каруци коне с изранени тела препускаха бясно. Търкаляха се по стръмнината – някои, защото краката им се подгъваха, други – защото рухваха мъртви. Прииждащите зад тях стотици коне се препъваха в предните и също падаха. Сините знамена горяха. Войниците от бойните колесници бяха възседнали конете. Колесниците се преобръщаха, откопчаните хамути политаха във въздуха. Животните отчаяно се мятаха наляво-надясно. Блъскаха колесниците в скалите и се мъчеха да се освободят от тях. Търкаляха се колела. Едно от тях разби главата на войник, който смяташе, че е намерил спасение зад ръба на голяма скала.
Стотици пламнали като факли хора и коне бягаха от планината. Двойно повече товарни коли също бяха обхванати от пламъци.
Истина беше. Планината гореше.
Планината бучеше.
Планината трещеше.
Планината трепереше.
Огънят унищожаваше всичко, което се изпречваше на пътя му.
А Феримах стоеше в подножието на планината, точно на пътя на огъня. Пламъците заплашваха да я погълнат.
Воплите и стенанията бяха оглушителни.
Внезапно Феримах долови скрито потрепване.
Съвсем тихо шумолене, което не идваше от кошмара. Сякаш човек пълзи на колене и влачи след себе си торба или малък сандък. После се разнесе един малко по-различен звук. Звук, който те кара да настръхнеш.