Двете централни колони, които поддържаха парадния фронтон, бяха още по-големи и впечатляващи. До всяка от колоните се бяха подредили по петима стражи, а сред тях се разхождаха два мъжки лъва. Страховитите животни накараха османците да притаят дъх.
Джем бе слушал много за мощта на тези хищници, но за първи път ги виждаше на живо. Разкошните им гриви предизвикваха страхопочитание. За щастие лъвовете бяха завързани със здрави синджири за колоните.
Входът на двореца очевидно бе между двете дебели колони, защото мраморната стъпаловидна алея, която тръгваше от брега на Нил и се изкачваше плавно нагоре, свършваше между тях. От двете страни на алеята бяха разположени каменни статуи на лъвове.
Слуги и коняри заприиждаха към процесията. Джем скочи от коня. Прислужниците помогнаха на Нада и Чичек хатун да слязат от каретите. Нада прошепна нещо на Чичек, докато оправяше покривалото на главата си. Джем не чу какво казва тя, но бе почти сигурен, че сръбкинята е изтъкнала колко този разкошен дворец подхожда на нейния мъж – султана. Османският принц съзнаваше, че жена му всъщност смята палата подходящ за себе си.
Джем потърси с очи Феримах. Тя бе сред ездачите, които тъкмо бяха слезли от конете. Момичето наблюдаваше двореца с ръце на кръста. В очите ѝ грееше особена светлина, но тя не изглеждаше много впечатлена от разкоша на султанския дворец. По-скоро поведението ѝ напомняше на човек, който вижда нещо познато.
Внезапно се разнесе шум от маршови стъпки. Сред дърветата се зададоха строени в редица войници, облечени в червени роби и въоръжени с копия. Предвождаше ги мъж, който държеше гол меч. Всеки втори войник в редицата удряше силно с копието и десния си крак по земята, като по този начин поддържаше ритъма на движение.
Джем бе завладян от безпокойство. Страхуваше се. Сякаш войниците идваха да отведат него. Знаеше, че никога вече нямаше да се отърве от това натрапчиво усещане. Нима можеше да стори нещо, ако бяха решили да го оковат и хвърлят в тъмница? Намираше се в чужда държава. Приятелското посрещане не бе в състояние да го убеди в добрите намерения на домакините. Той бе заточен далеч от родината си.
Главният везир недвусмислено показа, че трябва да изчакат войниците да се строят. Те застанаха точно пред него. Предводителят им вдигна меча си на нивото на очите и произнесе дълга реч, от която османецът не разбра нищо.
– Приветства ви с "Добре дошли" – поясни главният везир.
"Нима цялото това многословие може да се събере в три думи?" – запита се разтревожено Джем.
Най-после командирът свали меча си и се обърна с гръб към госта. Войниците оформиха кордон, който водеше към двореца.
Нада мигом се спусна към Джем. "Мястото ми е до мъжа ми – смяташе тя. – Надиде валиде султан трябва да стои до султан Джем."
Опита се да си пробие път между войниците.
– Жените да изчакат – прошепна везирът на османския си гост. – Алеята с лъвовете се възкачва до тронната зала. Тя е свещена. Забранено е за жени.
Чичек хатун веднага дръпна назад почервенялата Нада.
– Вразуми се! – просъска майката на Джем. – На непознато място сме. Прави това, което ти се казва.
Когато командирът на войниците пое по мраморната алея, се разнесоха страховити звуци. Тръбачи надуваха дълги жълти тръби към небето.
– Във ваша чест – прошепна тихичко на Джем везирът.
Джем пое с тежки стъпки между войниците, строени по протежение на мраморната алея.
Чувстваше се като осъден, когото водят в затвора.
37
Силният звук на гонг стресна Джем, докато изчакваше двете крила на вратата да се разтворят. Ехото от удара още отекваше, когато някакъв невидим за османеца слуга извести със силен глас:
– Господарят на света, великият и вездесъщ Каитбай!
"Е, най-после ще го видя" – помисли си Джем.
Главният везир се хвърли на земята. Опита се да накара и Джем да коленичи, но не успя. Везирът се захлупи по очи, а османецът остана прав. Не беше сигурен как трябва да се държи със султана на мамелюците. Дали беше редно да му се поклони? В съзнанието му изплува съветът, който му даде Феримах, когато се канеше да отиде при Баязид: "Той е падишах, но и вие сте падишах! Той е султан Баязид, а вие сте султан Джем!"