"Точно така! – каза си османецът. – Той е Каитбай, а аз съм Джем. И двамата сме султани."
Вратата се разтвори. Джем предполагаше, че египетският владетел ще го посрещне седнал на трона си и ще очаква гостът му да го приближи и да му се поклони. Вместо това видя Каитбай да стои прав между двама черни исполини, които държаха ветрила.
"Поне на седемдесет години е!" – помисли си Джем. Независимо от това египетският султан изглеждаше силен и жизнен. Целият бе в позлата и скъпоценности. Огромният му тюрбан бе обсипан с розови перли. Дрехите му бяха бели – както робата, така и шалварите. Нямаше съмнение, че одеждите му са изработени от най-фини материи, за да го предпазват от горещината. Дори украсената с елмази дръжка на кинжала, закачен на кръста му, бе бяла. Мустакът и гъстата му брада също бяха побелели. Иначе кожата на султана бе доста мургава. Смуглото му лице изпъкваше на фона на цялата белота около него и му придаваше вид на силен и корав мъж, въпреки възрастта. Черните му очи наблюдаваха внимателно хората пред него.
На краката си Каитбай носеше изключително изящни червени кожени еминии, извезани със златна сърма.
Египетският султан разтвори ръце, с което приканваше Джем да се хвърли в прегръдките му.
– Добре дошъл в двореца ми, османски сине! – произнесе той с усмивка на лице. Гласът му бе плътен и топъл.
Джем леко кимна с глава. И той разтвори ръце, без да помръдва от мястото си.
Султан Каитбай се поколеба за момент. Ясно беше показал, че очаква османецът да се приближи към него, но като видя, че Джем стои неподвижно, се видя принуден той да направи първата крачка.
– Надявам се да намериш сигурност и спокойствие във втората си родина, синко.
Джем се досети, че с обръщението "синко" Каитбай искаше да му напомни къде му е мястото. "И по възраст, и по власт съм по-голям от теб!" – казваше египетският владетел. Османецът се престори, че не разбира посланието на домакина си.
– Уверен съм, че се намираме сред приятели, султане!
Каитбай погледна с любопитство Джем. Бяха му казали: "Като дете е. Още е млад и наивен!" Да, наистина беше млад, но не и наивен. Държеше се достойно и по никакъв начин не бе склонен да признае превъзходството на египетския владетел.
– Тук си сред истински приятели, султан Джем – каза Каитбай и постави ръка върху рамото на госта си.
Османецът направи същия жест. Погледнаха се в очите с премерени усмивки. После се прегърнаха за миг и се пуснаха.
Взаимно се признаха за равни.
Султан Каитбай по никакъв начин не показа да е обиден от подценяването на мощта му. Той бе владетелят, при когото мамелюшката държава бе постигнала най-голям разцвет и могъщество. Добре осъзнаваше, че понякога се налага да правиш жертви за доброто на страната.
Докато траеше здрависването между двамата султани, везирът продължаваше да седи, коленичил на земята. Каитбай докосна леко с върха на обувката си ръката му.
Везирът вдигна глава. Поклони се три пъти, както беше застанал на колене. Каитбай размаха ръка, сякаш да пропъди досадна муха.
– Оставете ме насаме с брат ми.
Докато мъжът се оттегляше заднишком, египетският владетел се обърна към Джем с приветлив глас:
– Ела, султане, да хапнем, да пийнем и да поговорим. Имате много да ми разказвате.
Тръгнаха рамо до рамо към двата черни исполина с ветрилата. Когато Джем чу звука на затварящата се зад него врата, си каза: "Затворническата порта хлопна зад мен".
– Благодаря ви за гостоприемството, султан Каитбай.
– Ти не си гост, синко – засмя се египетският владетел. – Мамелюшките земи са твое отечество. Моят дом е и твой.
Думите му звучаха искрено. Джем обаче не беше сигурен, че сърцето на домакина му наистина е толкова благородно.
– Смятам османците за братя – продължи Каитбай. – Тук празнуваме всяка османска победа. Изпращах поздравления на Мехмед Завоевателя при всеки негов боен успех.
Двамата мъже седнаха почти едновременно на дебелите дюшеци. Веднага се появи един слуга, който им поднесе разхладително питие в стъклени чаши.
– Ако трябва да съм честен – подхвърли Каитбай небрежно, – с тези грижи, които постоянно ми създават Дулкадироглу и Рамазаноглу Султанът прекъсна изречението си, за да отпие. В същото време гледаше изпитателно Джем и се опитваше да установи дали гостът е разбрал намека му – османците постоянно подстрекаваха владетелите на двата бейлика срещу Египет и Каитбай бе силно подразнен от този факт. Джем се стараеше да прикрива емоциите си. Клатеше разбиращо глава с лека усмивка на лицето.