Той протегна ръка да я спре.
— Защо не позвъните на слугата?
— Би трябвало да знаете защо. Имате тайна, която не желаете да разкриете. За вас няма да е добре, ако слугите видят лицето ви. Те са приказливи и ако някое от английските или френски домакинства е усетило липсата ви, слугите ми непременно ще разберат и може да кажат къде сте. Не искам да излагам на опасност хората си. Но май ви казах нещо подобно още снощи.
Той се замисли върху думите й и можа смътно да си спомни, че бе чул нещо в този смисъл, но тогава бе толкова унесен от приспивателното, че много неща му се губеха.
Преди да може да й отговори, тя вече беше излязла.
ТРЕТА ГЛАВА
— Ох! — изпъшка Джейсън и рязко дръпна назад глава, точно колкото да разлее топлия говежди бульон върху гърдите си.
— Съжалявам — каза Джена, избягвайки очите му. Ако не беше толкова съсредоточена върху устните му, които се затваряха около лъжицата, и любопитна да усети твърдия им натиск върху собствените си устни, нямаше да е тъй непохватна.
Това беше болнична стая, а той й беше пациент. Трябваше да го помни.
Дали все още беше гол под завивката, или Алфонс му е донесъл някакви панталони? Не знаеше, но мисълта не я оставяше на мира. Изчерви се и бузите й добиха прасковен цвят, а пръстите й трепереха, докато посягаше към кърпата, за да попие бульона, който беше покапал по тъмнокафявите косъмчета, започващи точно под адамовата ябълка на Джейсън.
Въпреки бързата й реакция, бульонът бе попил в превръзката, навита стегнато около гръдния му кош. Трябваше да се смени.
Джейсън я улови за китката.
— Достатъчно. По мен вече няма нищо.
Очите му бяха тъмнозелени, със златисти точици около зениците, и тя започна да осъзнава, че добиваха такъв цвят, когато я гледаше. Усети, че се изчервява. Само един негов поглед беше достатъчен, за да се ускори пулсът й.
С напрегнат глас тя каза:
— Ще спра, ако ме пуснете.
За момент си помисли, че той няма да го направи. Погледът му се премести от очите й върху ръката, която държеше, и устните му се свиха.
— Какво е това? — попита той, разтваряйки пръсти, и прокара палеца си по синината, която опасваше китката й. — Да не съм го направил аз снощи?
— Няма нищо — каза тя, опитвайки се да изтегли ръката си от неговата.
Вместо да я пусне, той наведе глава и целуна нараненото място. От допира на устните му по кожата й пробягаха тръпки. Когато тя отново се дръпна, той я пусна. Усещаше как топлината от целувката му продължава да я изгаря.
— Не знаех, че стискам толкова силно.
Думите бяха казани небрежно, но очите му бяха нежни и я накараха да затаи дъх. Означаваше ли тя нещо за него? Това бе глупава мисъл и тя моментално я пропъди. Беше го срещнала едва вчера, и то при необичайни обстоятелства, меко казано. Нищо чудно да е убиец.
— Аз посинявам лесно — промърмори тя, отнасяйки купичката и лъжицата до една маса наблизо, за да се отдалечи от него.
— Никога не бих ви наранил нарочно — каза той. Гласът му бе дълбок и дрезгав и на нея й се прииска да захвърли всички съмнения и отново да усети близостта му. Но не можеше. Освен съмненията към Джейсън, съществуваше и Ричи. Ричи с влажните си устни и постоянните увлечения. Ричи, който й беше годеник и заслужаваше нейната лоялност, макар да не можеше да се похвали с уважението й.
— Това звучи успокояващо — каза тя, стараейки се да прозвучи безгрижно, с надеждата да премахне напрежението, появило се помежду им. — Леля ми е убедена, че ще ни нападнете, докато спим. Сега мога да успокоя и нея.
Сигурно бе разбрал, че иска да промени разговора, защото каза:
— Похищението е нещо, което се опитвам да избягвам. Съществува прекалено голяма опасност да те одраскат или ухапят, а аз не си падам по нито едно от двете.
Погледна го изпитателно, за да разбере дали се шегува. Откровеността му бе приемлива като закачка между двойка флиртуващи. Но само в стая, препълнена с хора, не в уединението на някоя спалня.
Той изви устни точно колкото да й покаже, че се е пошегувал — щом тя иска да е така. Но очертанията на скулите му бяха остри и изопнати, както изглеждаха предната нощ, когато го болеше много. Само че сега в очите му не се четеше болка: това беше глад, глад на човек, който иска нещо и знае, че не може да го има.
Нея ли искаше той? При мисълта за това по гърба й пробягаха тръпки, но разумът надделя. Той не беше мъж за нея. Не знаеше нищо друго за него… пък и съществуваше Ричи. Винаги Ричи.
— Трябва да вървя — каза Джена. — Ще пратя Майкълс да ви смени превръзката. Сигурна съм, че не искате да миришете на говежди бульон. Това определено не е подходящ аромат, ако замисляте прелъстяване — добави тя.