Използвайки ръжена като бастун, Джейсън стигна до вратата. Плашеше го перспективата да изкачи стълбите до стаите на прислугата, но знаеше, че трябва. Е, добре, колкото по-скоро започне, толкова по-бързо ще свърши.
В кухнята една мишка се шмугна под масата и Джена изплашено подскочи. Кръвта забуча болезнено в ушите й и бяха необходими няколко минути, за да се успокои. Реакцията й бе прекалено бурна — доказателство за опънатите й нерви.
Налагаше се да признае, че Джейсън е прав. Щяха да са в по-голяма опасност тук, отколкото ако тръгнат. Трябваше да престане да се противопоставя и да му помогне.
Бързо приготви месо, сирене и хляб за цяла седмица и ги опакова. На една чиния натрупа изобилие от храна, за което Джейсън само можеше да мечтае, и прибави голяма чаша топло мляко.
Постави всичко на таблата и тръгна към вратата тъкмо когато Джейсън влизаше, използвайки ръжена за опора. Бе облякъл дрехи, взети от шкафа на някой от лакеите. Вълнена шапка с широка периферия падаше ниско на челото му, закривайки очите и хвърляйки сянка върху квадратната челюст. Собствените му ботуши, поизносени, но здрави, се виждаха изпод тежките дипли на кафява пелерина.
— Добре ли е така? — Щом тя кимна, той се усмихна: — Хубаво. Може би ще успея да заблудя враговете си. Които и да са те.
Сваляйки шапката, той я хвърли на масата до чинията и посегна към вилицата. Изрече с пълна уста:
— Изненадан съм, че не си ми приготвила каша.
В първия миг Джена изпита гняв, че той се съмнява в нея, но се овладя, осъзнавайки, че не я познава добре… точно както и тя него.
— Когато кажа, че ще направя нещо, аз го правя.
Джейсън изсумтя одобрително и продължи да яде.
Пет минути по-късно мислеше, че стомахът му ще се пръсне. Не бе изял и една трета от онова, което му бе сервирала Джена, ала не бе в състояние да преглътне залък повече. Не трябваше да се изненадва. Не го раняваха за първи път и знаеше, че прекалено много бърза. Въпреки това слабостта му го раздразни.
Поглеждайки към Джена, забеляза — за първи път от влизането си, — че тя все още не се е преоблякла. Стомахът му се сви яростно и той с мъка задържа погълнатата храна.
— Джена — каза толкова тихо, че тя трябваше да се наведе напред, за да го чуе, — мисля, че ти казах да се преоблечеш.
От гнева по скулите й избиха червени петна и кожата й доби прасковен цвят.
— Приготвих храната, както ми заръча. Когато мога да правя две неща едновременно — едно в кухнята и друго в спалнята, — ще те информирам.
Преди той да успее да й се извини, че е изпуснал нервите си, тя изправи гръб и вдигна гордо глава. Джейсън знаеше, че е сбъркал.
Спомени за това как я бе държал в обятията си заляха тялото му и той изпита болка при необходимостта да потисне чувствата си. Тя беше жена, каквато не беше срещал досега, и я желаеше със страст, която го изненадваше. Никога не бе желал жена толкова пълно и при други обстоятелства щеше да направи всичко възможно да я има.
Но сега не беше време за това. Животът им бе изложен на опасност и той бе единственият, достатъчно подготвен да я изведе невредима от Франция. Не биваше да се разсейва с мечти как да я люби.
Разумът надделя и Джейсън си наложи да яде още. Свършваше последното парче говеждо, когато Джена влезе в кухнята.
— По дяволите! — изруга той тихо. Макар да бе облечена в покрита с кръпки вълнена пола, избеляла муселинена блуза, която бе виждала и по-добри дни, и чифт поизносени ботуши за езда, все още бе достатъчно хубава, за да представлява опасност за тях. Всеки мъж, който я видеше, щеше с радост да го прободе в гърба, за да я има.
— Сега пък какво? — поиска да знае тя с ръце на кръста.
Погледна я невярващо. Не знаеше ли колко е съблазнителна? Износените й дрехи сякаш още повече подчертаваха красивото й тяло. Желанието му да я прегърне бе толкова силно, че Джейсън трябваше да отмести поглед.
— Намери ли пелерина? — изръмжа той, надявайки се, че наметалото ще я закрие достатъчно.
— Да, и нещо още по-важно. Нещо, което може би ще накара намръщената ти физиономия да се усмихне. — Тя важно тръгна към него.
Джейсън я наблюдаваше с присвити очи, преглъщайки с усилие.
— По дяволите! — промърмори той.
Едва когато тя пъхна кутията под носа му, Джейсън осъзна, че носи нещо в ръце. Беше направена от сандалово дърво, полирана до блясък, с пиринчени закопчалки. Вътре имаше два пистолета за дуел „Мантон“, с посребрени дръжки и инициали Л. П. Той погледна въпросително към Джена.