Докато той изследваше крака й, тя затвори очи, за да не вижда загрижената му физиономия.
— Няма нищо сериозно — каза той накрая. — Сега нека се възползваме от възможността да поспим.
Говореше толкова делово, че Джена захапа устни, притеснена от усещането, което предизвикваше и най-лекият му допир. Беше разумен и тя трябваше да бъде такава.
Сгушиха се заедно в сеното и натрупаха отгоре пелерините и чуловете. Джена потръпна, когато ръката на Джейсън докосна гръдта й. А когато ръката му се уви около талията й и я притегли към себе си, тя едва се сдържа да не го целуне.
— Джена — каза той, гласът му беше дрезгав, — знам, че не е прилично и… — той въздъхна — ми се иска да бяхме дори в по-интимно положение, но без да се топлим един друг, просто ще измръзнем.
Дъхът му бе като топла милувка върху бузата й. Тя кимна, боеше се да говори. Толкова й бе приятно да усеща близостта на тялото му.
Но тя не биваше да го предизвиква или да позволява да се случи нещо, понеже бе сгодена за Ричи. За нещастие тя и Джейсън трябваше да прекарат остатъка от нощта прегърнати.
ОСМА ГЛАВА
Джейсън се събуди с изострени сетива, пръстите му хванаха ножа, скрит в сеното откъм неговата страна. Неподвижен, със затворени очи, той се ослушваше. Едва след като изминаха няколко минути, без да чува тревожни шумове, отвори очи и пусна оръжието.
Навън бе все още тъмно, луната си бе отишла, а вътрешността на обора бе осветена в черно и сиво. На тази светлина не можеше да различи чертите на Джена. Усети, че мърда в прегръдките му и главата й легна върху бицепса му, а лицето й се извърна към неговото. Би било толкова лесно да я целуне, да усети прилива от желание, което тя толкова бързо разпалваше.
Пое си дълбоко дъх. Но това не бе достатъчно да угаси пламенността му, докато уханието на лавандулата от дрехите и косата на Джена се смесваше с мускусната миризма на сеното, в което спяха. За малко да изпъшка на глас. Ако не се отмести от нея, ще направи нещо, за което и двамата ще съжаляват.
Но щяха ли? Сигурен беше, че Джена го иска, и Бог му бе свидетел, той също я желаеше. Единственото нещо, което го възпираше, бе фактът, че ще трябва да я изостави веднага щом е възможно, за да достави информацията на Уелингтън. Явно това вече отпадаше. Събитията го бяха изпреварили. Онова, което му оставаше, бе да стигне до Уелингтън и да си предложи услугите като щабен офицер в битката, която знаеше, че предстои.
Тъй че какво го задържаше да притежава Джена? Нищо. Той дори би могъл да се ожени за нея, щом стигнат Брюксел.
Да се ожени за нея? Идеята бе нова и го изненада. Досега никога не бе мислил за брак, но ето че искаше да се ожени за жена, която познаваше едва от две седмици. Ала перспективата му хареса. Беше му приятно да я държи в прегръдките си, тя ангажираше съзнанието му, караше го да се смее. За него това бе достатъчно. Беше се измъкнал от безброй капани, следвайки интуицията си, за да я пренебрегне сега; всяка частица от тялото му крещеше, че я желае.
— Джена — прошепна той, беше взел решението си. Леко прокара пръсти по страната й. Кожата й бе гладка и нежна като фина коприна. — Джена — прошепна той отново, — събуди се. Време е.
Вместо да се събуди, тя се сгуши още повече в него, ускорявайки пулса му. Притисна се и към раната, предизвиквайки пронизваща болка, която той обаче едва почувства. Всичко, което искаше, бе да я люби.
Джейсън отказа да се бори с желанието си и премести дясната си ръка от талията й, за да улови брадичката й, повдигайки я тъй, че да намери устните й.
Устните й бяха толкова сладки, колкото ги помнеше — като сочна зряла праскова.
— Какъв прекрасен начин да те събудят — прошепна тя.
— О, господи! — простена той, плъзгайки ръка от лицето й надолу по шията.
Подвластна на това, което той вършеше, Джена се протегна и притегли лицето му по-близо. Той я желаеше толкова много, колкото и тя него. Копнежът му я накара да се почувства женствена и привлекателна.
Съвсем несъзнателно му бе позволила да стане част от живота й. Сега, чувствайки любовта му, тя осъзна, че не би искала да го загуби. Никога.
— Джейсън — каза тя едва чуто и почти отчаяно, — не ме оставяй никога.
С тих ликуващ смях той я притегли толкова близо до себе си, че гърдите й докоснаха гръдта му.
— Не си го и помисляй, Джена. Ти си моя.
Собственическият му тон я изпълни с щастие. Никога досега не бе искала да принадлежи някому и телом, и духом.
Прокара пръстите си през гъстата му руса коса и се отдръпна, колкото да може да го погледне. Слънцето вече изгряваше и светлината беше точно колкото с нужно, за да прочете любовта и обещанието в дълбоките му като кладенци очи с проблясващи златисти точици. За нея това бе достатъчно.