— Джена — прошепна той. — Искам те.
— Добре — задъха се тя, придружавайки думите си със страстни целувки. — И аз те желая.
Това бе всичко, което той искаше да чуе. Ръката, масажираща рамото й, мина отзад на гърба и започна да разкопчава копчетата. Само след секунди дрехата се разтвори. Без да говори, тя му помагаше с ръкавите, докато остана по корсет и долна риза.
Джейсън се взря в кожата й с перлен цвят, поглъщайки с очи тялото й, чиито форми се подчертаваха от стегнатия корсет. Показалецът му проследи ръба, където фината тъкан на долната й риза срещаше мекотата на кожата.
— Кожата ти е по-бяла от сметана — каза той. — И сигурно е много по-вкусна.
Главата на Джена се отпусна назад, дишането й се учести и стана още по-задъхано. Пръстите й се вкопчиха в косата му и тя страстно се притисна към него.
— Искаш ли ме, Джена? — попита той, гласът му бе дрезгав.
Тя се засмя, звукът заседна в гърлото й.
— Знаеш, че да.
Джейсън се опря на лакти и гърдите му се надвесиха над нейните. Тя прокара ръце нагоре-надолу по ребрата му, усещайки твърдата материя на ризата му под пръстите си. Мускулите му се свиха от ласката. Устните му се наведоха над нейните. Отдадена изцяло на усещанията, които Джейсън будеше у нея, Джена се притисна към него.
Простена глухо, ръцете й се впиха в гърба му. Никога досега не бе изпитвала подобно отдаване, подобна въпиюща нужда да се слее с мъж. Искаше да даде всичко на Джейсън и в отговор да получи изцяло онова, което можеше да предложи той.
Той леко се отдръпна от нея, прокара езика си по устните й и се засмя тихо и ликуващо.
— Толкова силно те желая, Джена, че ще експлодирам, ако не те любя.
Тя се усмихна в златистите му очи.
— Джейсън, никога не съм се чувствала така преди.
Бледата светлина на зазоряването хвърляше сенки по лицето на Джейсън, докато той се надвесваше над нея, изкушавайки Джена да проследи твърдата линия на устните му и извитите златисти вежди. Поразена от нежността в очите му, тя осъзна, че е погълната повече от чувствата, които той предизвикваше у нея, отколкото от удоволствието, което й доставяше.
— О, Джейсън — прошепна тя, провирайки пръсти в гъстата му коса, за да го притегли за целувка, — обичам те.
Коремът й се стегна, гърбът й се изви. Цялото й тяло започна да трепери. Беше толкова близо до нещо, което не си бе представяла, че е възможно.
— Шт! — Джейсън застина, преустановявайки изведнъж галенето.
Джена отвори очи, тялото й неудовлетворено пулсираше.
— Какво ста…
Ръката на Джейсън легна светкавично върху устата й.
Той едва чуто каза в ухото й:
— Някой е отвън до вратата. Стой тук.
Той се изтърколи от нея изпод завивките и всичко това с едно-единствено грациозно движение. Джена наблюдаваше как Джейсън сграбчи ножа. Държеше го като човек, който знае как да го използува, без да го стиска силно и с лакът, прегънат тъй, че оръжието сочеше навън, на нивото на бедрото му.
Тя искаше да се зарови под завивките, за да не вижда сцената, която знаеше, че ще последва. Искаше й се да се върне назад във времето и да се събуди в леглото си в онази мрачна стая в Париж. Искаше всичко друго, само не и положението, в което се намираше.
Дори не можеше да дръпне надолу полите си или да оправи деколтето си, за да скрие голотата си. Джейсън й бе казал да не мърда и тя вече се бе научила да го слуша. От унижението, което изпитваше, стоейки така в очакване, кожата й се обагри в червено.
А тя му бе казала, че го обича.
Джена затаи дъх, любовта й се струваше някак нереална при заплахата от отварянето на паянтовата врата на обора. Влезе широкоплещест младеж, с шапка, дръпната ниско над челото, и износена връхна дреха, увита плътно около гърдите. В ръката му имаше кофа с храна за животните.
Купчината сено на Джена бе до стената и не се виждаше от мястото на младежа, но тя знаеше, че ще са му нужни само секунди, за да я забележи. Мускулите й се напрегнаха, докато се приготвяше да скочи от импровизираното легло и да побегне. Какво щеше да направи Джейсън?
Джейсън мълчаливо прокле късмета си. Беше толкова близо до момента, в който щеше да направи Джена своя. Да ги прекъснат точно когато знаеше, че тя е тъй близо до върховното удоволствие, за него бе толкова разочароващо, колкото и за нея. Но той само вдигна рамене наум. Глупаво беше да върши това тук. Наистина бе глупак.
Обърна ножа с дръжката навън и тръгна към фермера. Щом вдигна ръка, усети как раната придърпва, но пренебрегна болката, съсредоточавайки се върху действията си. С едно сръчно движение на пиринчената дръжка той го удари. Младежът безшумно се свлече на пода.