— Ти направи повече от необходимото. Ако не беше ти, сигурно нямаше да съм жив.
Гърдите й се свиха при мисълта за подобна възможност. Болката, която изпита, представяйки си, че може да го загуби, измести насладата от целувката му. Тя го погледна втренчено в очите, забелязвайки припламващите от желание златисти точици, ала и още нещо. Той държеше на нея и не се стараеше да го скрие. Сърцето й преля от любов.
Любов, която тя му бе разкрила, докато лежаха в сеното тази сутрин. Дали и той я обичаше колкото тя него? Това бе нещо, което не можеше да разбере от погледа му.
Джена затвори плътно очи. За него щеше да е по-добре да не я обича. Това би му донесло само страдание. Ако я обичаше, можеше да поиска да се ожени за нея, а тя не би могла да му стане съпруга. Беше се врекла на Ричи и никакво желание, привързаност или любов, колкото и голяма да е, не бе в състояние да промени този факт.
Не, по-добре щеше да е, ако любовта й към него остане несподелена.
ДЕВЕТА ГЛАВА
Джена изпъшка, болеше я всеки мускул от тялото. Какво й ставаше? Защо възглавницата й бе толкова твърда и неудобна? Един от конете изпръхтя и я върна към действителността.
Тя и Джейсън бягаха един господ знае от кого и това бе втората нощ, през която спяха на пътя, ако изтощението, каращо я да губи съзнание, можеше да се нарече сън. Дори не си спомняше как се е пъхнала под купчината чулове и пелерини, предпазващи от студа. Нея и Джейсън…
Но къде беше той?
Надигайки се рязко, тя си наложи да вдигне натежалите като олово клепачи. Трябваше да е някъде наблизо. Никога не би я изоставил.
Напълно разсънена, тя огледа околността. Двата коня зобеха, пред всеки имаше малка купчинка овес, тъй че Джейсън не можеше да е далеч.
Някакъв шум привлече вниманието й, но не видя никого. Не смееше да извика, ами ако не е Джейсън? Ръцете й изстинаха. Да не би този, от когото се криеше той, да е наблизо? Дали мъжът, когото бяха оставили в гардероба в Париж, не се бе освободил и не ги е настигнал? Сърцето й заби лудо.
Отново чу шума. Някой си подсвиркваше весела мелодийка, тихичко и фалшиво. Не би могъл да е някой, който ги преследва, сигурно бе Джейсън.
Облекчението отпусна напрегнатото й тяло и тя легна обратно на бързо изстиващата земя.
— Джена, колкото и да ми се иска да дойда при теб, за да довършим започнатото вчера сутринта, не смея — каза Джейсън, прекъсвайки мелодийката, за да й се усмихне. — Трябва да излезем на пътя. Слънцето ще изгрее напълно, докато оседлаем конете.
Замаяна от бързата промяна в чувствата — страха, че може да е изчезнал, и желанието в откровеното му признание, Джена се засмя. Но веднага стана сериозна, щом се повдигна на лакти и се взря в него на оскъдната светлина. Не изглеждаше опасен, освен дето я караше да се вълнува. Беше твърде смущаващ с дяволито падналата на челото му коса и добре оформените устни, извити в многозначителна усмивка.
Проблясването на белите зъби само подчертаваше колко е пораснала брадата му. За разлика от златистия като мед цвят на косата, брадата му бе червеникаво-кафява, със златисти нишки. Прииска й се да потрие длан о бузата му, за да види дали косъмчетата са още твърди, или са пораснали достатъчно, та да са като козинка.
Устоя на импулса да посегне към него и вместо това се намръщи.
— Трябваше да ми се обадиш, преди да се отдалечиш. Можеше да ти се случи нещо и нямаше да знам къде да те търся.
Усмивката му стана още по-многозначителна.
— Откакто се любехме, не мога да те оставя дори за миг. — Той я погледна весело. — Какво ли ще е, като се опознаем съвсем.
Джена усети как се изчервява от откровеното му обяснение. Но закачката му какво би могъл да очаква от нея, след като се любят докрай, й напомни колко близки бяха станали. В тялото й отново се разгоря огънят, подпален от него.
Тя затвори очи, та да не вижда жадния му поглед. Това трябваше да престане. Беше непочтено и жестоко да оставя Джейсън да мисли другояче.
Отваряйки отново очи, стиснала решително юмруци, за да устои на желанието в очите му, тя знаеше, че трябва да му каже за Ричи. Само така можеше да възпре Джейсън да я люби тъй всеотдайно и красиво.
— Джейсън, аз… тоест ние… — Тя не можа да довърши. Не искаше да му каже. Не искаше да види как възхищението в очите му ще изчезне.
Погледът й не издържа на огъня в неговия и тя се размърда в завивките, опитвайки се да стане. Знаеше, че не е честно да премълчи за Ричи, но… но беше слаба. Искаше през остатъка от пътуването им да се наслаждава на чувствата, които Джейсън не се стараеше да прикрие. Ала щом стигнеха до Брюксел и Джейсън отново поемеше задълженията си на шпионин, нямаше да е късно да му каже, че бъдещето им заедно е невъзможно.