— Знам — каза Джейсън, опитвайки се да успокои очевидната й нервност, — не биваше да те стряскам. — Той вдигна рамене. — Никой джентълмен не би говорил тъй откровено с дама. Права си, трябваше да ти се обадя, щом станах, но ти толкова дълбоко спеше, а и знаех, че си уморена до смърт — обясни й той с разкаян вид. — Извинявай.
— Не, няма нищо, Джейсън. — Чувстваше се като лицемерка, че не му каза за Ричи. Успокояваше се с мисълта, че каквото и да изпитваше Джейсън към нея, не бе споменал за брак. Впрочем може би тя виждаше в очите му отражението на собствената си любов към него. Той не бе й казал, че я обича.
Разсъждавайки така, тя се отърси от чувството за вина и пое ръката, която той й подаваше.
Джейсън я изправи на крака.
— Ти си толкова прекрасна и благородна, и храбра, Джена — каза той, взимайки я в прегръдката си.
Притисната плътно до гърдите му, усещайки равномерното биене на сърцето му под бузата си, Джена знаеше, че не притежава всички тези качества. Не беше прекрасна и благородна, и хубава, а измамна, подла и страхлива. Би трябвало сега да му каже за обещанието си, но не можеше. Твърде много го обичаше и го искаше до себе си, за да сложи изведнъж край на всичко това, казвайки му истината. В Брюксел щеше да има достатъчно време да разсее илюзиите му.
Много скоро изостави притесненията си за илюзиите му, нагаждайки се към хода, поддържан от Джейсън през целия ден, ход, каращ я да се чувства като разглобена. Правеше всичко възможно да се държи изправена на седлото и да не му додява с оплаквания.
Знаеше, че и на Джейсън му е тежко, колкото на нея, особено с тази рана. Сигурно го сърбеше ужасно. Но той не проронваше дума. Значи и тя можеше да се справи.
Когато той най-сетне обяви, че спират за нощувка, някъде по средата на едно житно поле без дървета или постройки, тя бе безчувствена от раменете надолу. Вече не усещаше нито дали е студено, нито дали духа. Десният й крак, опирал се плътно в седлото близо дванайсет часа само този ден, тежеше като олово.
Слизайки от коня, тя не издържа и подгъна крака, свличайки се тежко на земята. Джейсън я хвана, преди да падне.
— Джена! — Обхващайки талията й с ръка, той й помогна да стигне до мястото, където бе проснал един чул. — По дяволите! Не биваше да ти позволявам да яздиш на тая проклета измишльотина. Щом стигнем до следващия град, ще се опитам да сменя това идиотско дамско седло.
По някакъв начин тя успя да се усмихне.
— Не ставай глупав. Знаеш, че не бива да рискуваме. Който и да ни преследва, може вече да ни е настигнал и ако привлечем вниманието, ще ни открият. Не — поклати тя глава. — Един добър сън и ще се оправя.
— Да — каза той саркастично. — И аз ще съм оздравял. — Въздъхна и свали шапката си, прокарвайки пръсти през косата и превръщайки сплесканите къдрици в безредно разрошена маса. — Господи, Джена, как искам да не ти се налагаше да изтърпяваш всичко това.
Гърдите на Джена се свиха от угризение. Джейсън бе толкова уморен, че около устата му се бяха врязали дълбоки бръчки, а под очите му имаше тъмни кръгове. А пък тя прибавяше още към проблемите му. Усмихвайки се нежно, посегна и прибра назад кичура, паднал над окото му.
— Всичко е наред, Джейсън. Признавам, че бих предпочела да те срещна при по-добри обстоятелства, например на бал. Щеше да е по-удобно да яздим в парка, задълбочавайки приятелството си, но въпреки това съм благодарна, че сега сме заедно. Опознах те много по-добре, отколкото би било възможно при идеални условия.
Той се олюля на пети, по лицето му се беше изписало учудване.
— Да намираш нещо положително в плачевната ни ситуация — Джена, не бих могъл да открия по-добър партньор от теб, дори да търсех до второ пришествие. Обещавам ти, че щом стигнем в Брюксел, ще се реванширам.
Джена примигна, за да се освободи от влагата, която похвалата му извика в очите й. Бе толкова искрен и тя толкова много го обичаше. Опита се да се засмее въпреки свитото си гърло.
— Но засега Брюксел е далеч, а ние сме капнали от умора.
— Така е. — Той изсумтя, докато се надигаше, за да се погрижи за конете преди сън.
Джена също стана, поемайки своя дял, твърдо решена да помогне на Джейсън. Дори когато той й се скара и й нареди да седне и да си почива, тя продължи да разтрива потното тяло на своето животно.
Когато най-сетне се нахраниха с оскъдните запаси от хляб и сушено говеждо, тя едва държеше очите си отворени. Представа нямаше как се справя Джейсън.
Щом се пъхнаха под завивките, тя бе благодарна, че умората не й позволи да се отдаде на любовни мечти. Макар да желаеше Джейсън с цялото си същество, знаеше, че е безнадеждно. Затуй му пожела лека нощ и се унесе почти начаса.