По дълбокото й равномерно дишане Джейсън разбра, че е заспала още преди той да бе успял да се намести както трябва до нея. Обърна се настрани, тъй че тялото й легна в извивката на тялото му. Ала за него тя бе повече от обект, с който да задоволи страстта си. През краткото време, откакто я познаваше, бе доказала, че притежава куража и предаността на мъж. И по-важно — бе станала господарка не само на желанията му, но и на сърцето му.
Отстрани кичурчетата коса от кока й, гъделичкащи носа му, наслаждавайки се на начина, по който косъмчетата полепнаха по пръстите му. Дори тези кичури бяха неделима част от него. Такова малко нещо, но за него бе важно, защото го караше да осъзнае, че не иска просто да се люби с нея. Искаше да я държи в прегръдките си и да й се любува. Искаше да се събужда до нея всяка сутрин до края на живота си. Искаше да се ожени за нея и да имат деца… техни деца. Закле се, че ще постъпи точно така.
— По дяволите! — измърмори Джейсън, щом студените капки закапаха по челюстта му, а после и по врата. Зъбите му затракаха и дори топлината от тялото на Джена, притиснато до неговото, не можеше да премахне сковаващия студ.
Нямаше нужда да отваря очи, за да разбере, че вали или в най-добрия случай — ръми. Това, което го изненада, бе муцуната на коня, надвесена над него. Тихото изцвилване му подсказа, че животното също не се чувства добре.
Измъквайки се от топлата прегръдка на Джена, Джейсън неохотно изпълзя от импровизираното им легло и даде на коня овеса, от който се нуждаеше. После протегна изтръпналите си мускули и погледна към намръщеното небе, осъзнавайки, че е по-късно, отколкото мислеше. Облаците, скриващи слънцето, бяха объркали вътрешния му часовник и той се бе успал.
Нахлупвайки шапката си, макар и тя да бе мокра колкото дрехите му, Джейсън се върна на мястото, където Джена продължаваше да спи. Кокът й се бе разхлабил още повече и кичурчета коса обгръщаха лицето й в огнен ореол. Гъстите кафяви мигли подчертаваха бледността на кожата й, а устните й бяха извити нагоре като розови листенца.
Беше по-хубава, отколкото можеше да си представи, красотата й бе едновременно и физическа, и духовна. Късметът го бе изпратил не другаде, а точно пред нейната врата.
Ала късметът нямаше да остане с него, ако губеше време. Отърсвайки се от приятните мисли за любовта си към Джена, той я разбуди с пестеливи думи и започна да събира нещата им. Щеше да има по-добро място и време да я люби.
Джена отвори очи и погледна сънено към небето. Времето бе станало от лошо по-лошо, а вчера си бе мислила, че вече нищо не е в състояние да увеличи изпитанията им. Но ето че природата я опровергаваше.
— Благодаря — изрече тя, когато Джейсън й подаде последното парче сирене. Бяха свършили хляба предния ден, вече бе започнал да мухлясва. Сега им оставаше само малко сухо месо.
Краткото кимване в отговор изразяваше по-ясно от всякакви думи какво мисли за деня. Явно и двамата бяха на едно мнение.
Единственото, което я топлеше, бе споменът за прегръдките на Джейсън. Въпреки изгарящото желание, възпламенено от мислите й, тя продължаваше да е безкрайно нещастна. Внезапно, вместо да заобиколи малка групичка постройки, Джейсън се насочи право към тях. Тя знаеше, че го прави заради нея и не можеше да му позволи.
Пришпорвайки коня си в галоп, тя го настигна.
— Джейсън, недей. Добре съм.
Той се обърна да я погледне. От периферията на шапката му капеше вода.
— Джена, по теб не е останало сухо място. Устните ти са посинели от студ. Тази нощ ще преспим на топло.
Трябваше да го убеди, че се чувства добре.
— Може да съм мокра и да ми е студено — нямаше как да отрече очевидното, — но съм издържала и на по-лошо от това. Не бива да поемаме такъв риск.
Той я погледна изпитателно, после вдигна рамене.
— Е, ти може и да си направена от по-здрав материал, но аз не съм.
В тъмнината, подсилена от облачното небе, тя не успяваше да го види ясно. Сега, в златистата светлина, идваща от вратата на една кръчма, която някой току-що бе отворил, тя видя колко са изтънели устните на Джейсън и колко бе бледа кожата му. Изглеждаше тъй, сякаш всеки миг ще се строполи от седлото.
— О, господи, каква егоистка съм.
Без да се колебае и секунда, Джена скочи на земята, потъвайки до глезените в кал. Но това омекоти слизането й от коня, което в противен случай щеше да й причини болка, понеже краката й бяха толкова изтръпнали, колкото и предната нощ.
Джейсън последва примера й. Поемайки юздите на двата коня, той ги завърза за един стълб, тъй като никой не им се притече на помощ.