Устните им се срещнаха — отначало колебливо, а после се притиснаха плътно. Джена имаше чувството, че се е завърнала у дома.
Джейсън вдигна глава и сякаш разкъса нишката на желанието, която ги свързваше.
— Студена си като лед, любима.
— Не, аз цялата пламтя, по-силно от онзи огън — промълви Джена.
Той тихичко се засмя. Вместо да я целуне отново, започна да развързва връзките на пелерината й. После смъкна мократа дреха от раменете й и опипа ръцете й над лактите.
— Отдолу под дрехите си още по-мокра, ако изобщо е възможно това. Ела! — Поведе я към огъня. — Не искам да се разболееш.
Тя с усмивка се остави в ръцете му.
— Започваш да говориш като мен.
Джейсън я погледна лукаво.
— Така ли? — А после сви рамене. — Чувал съм, че обикновено влюбените започват да си приличат.
Седнала на стола до огъня, Джена се удивляваше на лекотата, с която той бе приел връзката им.
— Всички шпиони ли са така податливи на влияния като теб?
С този въпрос искаше да го подразни, но желанието да научи повече за него се прокрадна в гласа й.
Той коленичи в нозете й и взе ръцете й в своите.
— Джена, само за тази вечер ми повярвай, че те обичам и че нищо друго няма значение освен удоволствието да бъдем заедно.
Надникна в очите му и там прочете такова искрено обещание за щастие, че всичко останало сякаш се смали. Ужасно много й се искаше да бъде точно така.
Не издържа погледа му и сведе глава. Дали любовта й към този мъж не беше грешна? Тя не смяташе така.
Джейсън не беше я помолил да се омъжи за него, а само за една любовна нощ. Онова, което те двамата правеха сега, нямаше да отнеме нищо на Ричи. Ричи не я обичаше и не желаеше нейната любов. Привличаха го парите й, които щеше да получи, щом се оженеха. А междувременно тя можеше да отдаде любовта си, тялото си, душата си на този мъж, който бе коленичил пред нея — на Джейсън.
Джена се свлече на колене до него, тъй че сега вече ги разделяше само въздухът, който дишаха.
— Джена — прошепна Джейсън и името й прозвуча като любовна клетва, а ръцете му някак собственически обгърнаха тялото й.
Ето за това бе копняла, помисли си го и се отпусна в силната му прегръдка. Главата й бе отметната назад, очите й — притворени, цялата му се отдаваше.
— Винаги ще те обичам, Джейсън.
Очите му светнаха от задоволство, раменете му се напрегнаха под дланите й.
— Тогава ми позволи да те любя. Нека да довършим онова, което започнахме в онзи проклет обор.
Тя се усмихна, като чу с каква ярост произнесе последните думи, и лекичко прокара пръсти по брадичката му.
— Аз имам много приятни спомени от „онзи проклет обор“.
Джейсън хвана ръката й и зацелува пръстите един но един.
— О! — простена тя. — Не знаех, че такова просто нещо може да е толкова… толкова… — Не знаеше как да го нарече, само искаше това никога да не свършва.
— Да ти е за урок, за да не ми се подиграваш — шеговито каза той.
Смехът й глухо отекна в малката стая.
— Ако трябва да плащам по този начин, задето ти се присмивах, можеш да бъдеш сигурен, че често ще го правя.
— Дръзко момиче.
Ръцете му обгърнаха талията й и той започна да разкопчава копчетата на гърба й.
— Студена си като лед, а и от тези мокри дрехи няма да ти стане по-топло.
Тя потрепера — колкото от сръчните движения на пръстите му, толкова и от студ.
— Така е, но същото може да се каже и за твоите дрехи.
Също толкова жадна да усети докосването на голата му кожа, тя се стараеше да смъкне дрехите му. Но все още не успяваше.
— Много по-трудно е да те съблече човек — промълви Джена.
Джейсън се наведе и целуна нацупените й устни.
— Ето, разкопчах корсажа ти, сега ще ти помогна да свалиш моите дрехи.
Като каза това, той отпусна ръце надолу. Очите й се разшириха, когато зърна грубото платно на ризата, обгръщащо като втора кожа издутите мускули на широката му гръд. Джейсън имаше великолепно телосложение.
— Хубав си — промълви Джена, прокара ръце по бицепсите му й като стигна до шията, започна да разкопчава копчетата на ризата. Пулсът й се ускори и ръцете й започнаха да треперят.
— Не — възрази той, — ти си хубавицата.
Ръцете му се плъзнаха под корсажа й и започнаха да разхлабват връзките на корсета отдолу.
— Свали си ръцете! — строго каза тя. Очите му бяха разширени от желание.
— Трябва ли? Вече съм толкова близо до целта си.
Джена се засмя тихичко.
— Да, трябва, защото аз съм още по-близко до целта си.