Ричи дрезгаво се изсмя, гърлен звук, от който по гърба на Джена полазиха ледени тръпки. Тялото й се обля в студена пот. Не можеше да му позволи да направи това.
Той отдели устни от нейните.
— Може би ще си направиш труда да ми разкажеш за мъжа, с когото си прелюбодействала, вместо да заминеш с твоите хора.
Джена пое дълбоко въздух и опита да се овладее. Трябваше да размисли над думите му. По някаква причина той искаше да узнае за Джейсън. Защо? За да го извика на дуел ли? И през ум не беше й минавало, че Ричи е способен на подобно нещо.
Като едва сдържаше тревогата си, тя срещна погледа му с надменно вирната брадичка, което никак не беше лесно, тъй като ръцете му продължаваха да я стискат като в менгеме.
— Нямаш никакво право да ми говориш така грубо. Настоявам да си тръгнеш. Веднага.
В отговор той отметна глава и се изсмя.
— Ти не можеш да ми диктуваш какво да правя. — После лицето му се изопна, а очите му хитро се присвиха. — Щом не искаш да ми отговориш, ще се наложи да ти покажа кой е господарят тук. Нямам никакво намерение да понасям наглото ти държане нито сега, нито след сватбата.
Още по-болезнено стисна ръцете й над лактите и Джена трябваше да притвори очи, за да не се издаде колко силно я заболя. Поне за момента вниманието му се бе отклонило от Джейсън.
— Лягай долу на пода, уличнице — изсъска той. — Разтвори си краката и за мен, както си направила за онзи другия.
Уплахата, че наистина може да я насили, й даде смелост да се противопостави. За нищо на света нямаше да отстъпи пред този грубиян, въпреки че бе зависима от него.
— Няма да стане. Пусни ме.
Лицето му още по-насмешливо се разкриви и се превърна в нещо като маска на омразата.
— Ще стане каквото аз искам и ей сега ще ти докажа.
С една ръка блокира и двете й ръце, а с другата вдигна полата й. Мъчейки се да се изтръгне, Джена цяла се извиваше и риташе с крака. Но нищо не помагаше. Студената му като желязо ръка бе пъхната между бедрата й.
— Престани, престани! — простена тя, като напразно се опитваше да го ритне. В никакъв случай нямаше да му позволи да направи това.
В гърлото й се надигна вик, но тя прехапа устни, за да се овладее. Ако извикаше за помощ, щеше да дойде Майкълс. Не искаше още отсега да излага своя иконом на гнева на Ричи. Ричи беше отмъстителен, особено ако някой се опиташе да се изпречи на пътя му.
Той успя да я събори на пода и сам падна върху нея. Полата й се вдигна нагоре, а коляното му разтвори бедрата й.
Горещото му и вонящо дихание я удари в лицето. От тази кисела миризма на алкохол направо й се доповръща. Тялото му с цялата си тежест я притискаше към килима, а ръцете му като окови стягаха нейните и й пречеха да се бори.
Това беше невероятно. Сигурно ей сега щеше да се събуди и да разбере, че всичко е един кошмар, породен от омразата й към Ричи. Сигурно ей сега щеше да отвори очи. Сигурно…
Пръстите на Ричи се промъкнаха още по-навътре между краката й и всички мисли за нереалността на положението изчезнаха, а коремът й конвулсивно се сви от отвращение. Влажната му лигава уста бе прилепнала върху нейната и не й даваше да диша. Целият този ужас беше прекалено реален.
Той откъсна устни от нея, за да попита:
— Доставям ли ти удоволствие, Джена?
Дълбокият му гърлен глас звучеше насмешливо. Тя извърна глава, за да избегне целувките му. Ричи пусна ръцете й и се опита да обърне лицето й към себе си.
Сега ръцете й бяха свободни! Щом усети това, тя мигновено проумя, че ако сега не успее да го спре, той наистина ще я изнасили.
Отчаяно заби нокти в бузата му. Той онемя от болка, лицето му се сгърчи от ярост и в този миг Джена го отблъсна от себе си.
Тя успя да изпълзи настрани и се надигна на колене. Но преди да успее да се изправи, той замахна и юмрукът му улучи долната й челюст. Джена залитна и пред очите й заиграха искри.
— Долна кучка. Сега ще ти дам такъв урок, че никога няма да го забравиш.
Тя преглътна кръвта от прехапания си език, твърдо решена да не му доставя удоволствието да види колко много я е наранил. Въпреки това едва ли щеше да успее да избегне следващия му удар или пък да издържи. Осъзнавайки това, Джена събра смелост и се изправи срещу него.
Ричи спря на място и впери поглед в нея, устните му бяха злобно разкривени. После вдигна ръка.
Погледът й мигновено проследи движението му, а лицето й запази предизвикателното си изражение, макар че тя се страхуваше от болката, която ей сега щеше да изпита. Инстинктивно се досещаше, че ако покажеше уплахата си, оттук нататък целият й живот щеше да бъде по-ужасен от всичко, което можеше да се случи сега в тази стая.