— Извикай икономката — през рамо му нареди той.
— А тя ще се оправи ли, господине? — попита слугата, сега в гласа му се долавяха нотки на уважение.
Джейсън поспря и го погледна нетърпеливо.
— Ще се оправи, ако доведеш жена си да ми помогне. Или иди да извикаш другата дама. — Изкачи още едно стъпало. — Или още по-добре доведи Алфонс.
— Да, господине — отговори Майкълс и добави задъхано: — По-добре е да не безпокоим лейди Хестър, докато не се оправят нещата. — И забърза надолу по стълбите.
Едва тогава Джейсън се досети, че не знае къде се намира спалнята на Джена. Налагаше се да я попита, а не му се искаше, защото тя продължаваше тихо да хълца. Потръпването на раменете й и тихото стенание от време на време му подсказваха, че уплахата й не е преминала.
— Джена, мила, къде е стаята ти? — тихо попита гой.
Гласът му я изтръгна от дълбините на ада, където бе пропаднала. Ричи се беше опитал да я изнасили и едва не бе успял. А после я беше ударил. И се налагаше да се омъжи за него. Можеше ли да има по-ужасна съдба? Господи, защо трябваше да стане така?
Джейсън й обещаваше щастие и любов до края на живота. И тя го обичаше също така неистово, както и той нея. Но тя беше отредена за Ричи и не можеше да измени на думата си. Беше обещала. Трябваше да намери отнякъде сили, за да понесе съдбата си. Самосъжалението нямаше да й помогне.
Джена овладя бурните си чувства и преглътна последното ридание.
— Завий надясно. Третата врата вляво.
Джейсън продължаваше да я носи, а тя избърса последната сълза от лицето си и си помисли, че има нужда от носна кърпичка. Когато той отвори с крак вратата, Джена вече почти се беше успокоила.
— Можеш да ме пуснеш сега — каза тя, когато влязоха в стаята и вратата се хлопна след тях.
Вместо да я послуша, той седна на един стол и я сложи в скута си. С една ръка я прегърна през кръста, а с другата я галеше по косите, разсипали се като меднозлатисти вълни по гърба и раменете й. Лицето му бе разкривено от мъка и съчувствие.
— Съжалявам, че не дойдох по-рано, Джена. Ще направя всичко, за да забравиш станалото. Аз няма да мога да го забравя. Но се заклевам във всичко свято, че никога няма да ти се случи отново. Няма да позволя.
— Шшт! — Тя сложи ръка на устните си. — Знам, че ако имаше възможност, нямаше да ме оставиш тук. Моля те, не се измъчвай напразно. — Джена въздъхна и уморено потърка челото си. — По-добре да не беше се случвало, но сега всичко свърши и може да се каже, че нищо особено не е станало.
Веждите му се сключиха и образуваха права линия над искрящите му очи.
— Нищо не се е случило ли? Този тип едва не те е изнасилил, а после те е ударил. Казах му самата истина. Ако те докосне пак, ще го убия.
Много й се искаше да му позволи да я закриля, но не бе възможно. Ричи отново щеше да я докосне и тогава законът щеше да бъде на негова страна. При тази мисъл тя се уплаши за Джейсън. Толкова беше упорит, че щеше да си има неприятности. Трябваше да защити любимия си от последиците на неговата любов към нея. Отново се налагаше да му напомни, че двамата никога нямаше да могат да се оженят.
Сърцето й се късаше. Вкопчила ръце в роклята си, тя се извърна от него, защото нямаше да има сили да погледне лицето му.
Гърлото й се сви и с големи усилия успя да промълви:
— Джейсън, не мога да ти позволя да ме закриляш от този човек.
Ръката, която галеше косите й, замря.
— Какво искаш да кажеш?
Сърцето й щеше да се пръсне от болка.
— Не мога да се омъжа за теб…
Очите му се присвиха подозрително, а устните му се превърнаха в тънка линия.
— Кой беше тоя тип, когото току-що пребих?
Тя не искаше да му каже. Джейсън беше толкова разгневен в момента, че можеше да слезе на долния етаж и да довърши започнатото.
— О, Джейсън, аз те обичам. Толкова те обичам, че животът ми не струва нищо без теб. Но не мога да се омъжа за теб. Знаеш, че не мога.
Главата й безволно се отпусна, не можеше да издържи повече на напрегнатата сила, която се излъчваше от него.
Той още по-здраво я прегърна през кръста.
— Не си отговорила на въпроса ми.
Преди да успее да продума, вратата внезапно се отвори.
— Хестър! — възкликна Джена и се опита да отблъсне Джейсън от себе си, за да се изправи. Но той я стисна здраво в прегръдките си, докато тя се успокои. При тези компрометиращи обстоятелства Джена се постара да се представи колкото може по-добре.
Той тъкмо се бе досетил, че Джена крие нещо много важно от него, когато се появи Хестър. В гласа му прозвуча неприкрито раздразнение:
— Вие сигурно сте леля Хестър?