Но скри от Джена последните сведения на разузнаването, според които Наполеон имаше поне двайсет и пет хиляди войници в повече от Уелингтън.
Джена се досети, че не й е казал всичко, и тревогата така стегна гърдите й, че й беше трудно да диша. Единственият начин да овладее страха си за Джейсън бе да съсредоточи вниманието си върху Джейсън.
В светлината на единствения фенер лицето му изглеждаше някак жестоко и демонично. Почти бе готова да му повярва, че е късметлия и няма да умре. Почти. Но беше чувала слуховете, които се носеха напоследък — че войниците били прекалено малко на брой и не били достатъчно опитни, защото онези, които са се били на страната на Уелингтън по време на Испанските войни, били все още в Америка.
— Джейсън, обичам те. Моля те, пази се.
На обърнатото й към него лице се четеше такава любов и грижа за него, че Джейсън не се сдържа, взе и в обятията си и впи устни в нейните. Тази целувка изразяваше и любовта му, и уважението му към нея. Когато устните й помръднаха под неговите, желанието прониза цялото му тяло като светкавица. Толкова силно я желаеше, че усети болки в слабините. Тя щеше да бъде негова, но…
Отдръпна се и я погледна с обожание в лицето.
— Не можем да се любим в каретата.
— Защо не?
За нея нямаше значение къде ще се любят. Джейсън тихичко се засмя.
— Защото искам всичко да бъде чудесно.
Джена нежно прокара пръст по устните му.
— С теб винаги всичко е чудесно, любими.
— Джена, Джена! — Той я привлече в скута си, пъхна ръце под наметалото и обгърна талията й.
Тя му се усмихна, наслаждавайки се на силната му прегръдка. Когато Джейсън вдигна лице и й се усмихна в отговор, тя плътно притисна устните си към неговите, вдъхвайки свежия мирис на тялото му. Съвсем мъничко се отдели от него и прошепна, като докосваше устните му с устни:
— Почти… Липсва ми миризмата на лечебния мехлем. Тя винаги ми напомня за тебе.
Той игриво я ухапа по устните.
— Хитруша такава.
В гърдите й забълбука смях.
— Божичко, колко ми беше мъчно за теб!
В отговор Джейсън я целуна по устните. Веселието отстъпи място на желанието, което бе толкова буйно и мъчително, че Джена се задъха.
Когато тя си помисли, че не би могла да издържи повече на целувките му, без да поиска и нещо повече, устните му се откъснаха от нейните и се спуснаха надолу по шията й. Горещи тръпки обхванаха тялото й.
Съвсем леко, за да не скъса или измачка изящната коприна на корсажа й, Джейсън го разхлаби и под него се показа прозрачната тъкан на шемизетката с нейната нежна бяла дантела, която лежеше като пяна върху порцелановата кожа на Джена.
— Джена — промълви той и наведе глава към тази изкусителна плът, — ти си създадена за любов.
Едното колело на каретата попадна в някаква дупка и Джена се блъсна в Джейсън.
— Забележително пътуване — каза той и отново я настани удобно в скута си, тъй като това му осигуряваше по-лесен достъп до прелестите й.
Като се смееше тихичко заради прекъснатото удоволствие, тя започна да развързва шалчето му. Джейсън хвана ръката й.
— Недей, мила.
Джена беше объркана, но искаше да разбере какви са причините, преди да продължи приятното си занимание.
— Защо не, за бога? Нямам никакво намерение само аз да се наслаждавам на това пътуване.
Той се усмихна на сърдитото й обяснение.
— И аз нямам желание да се лишавам от нищо, но също така не ми се иска да съобщавам на целия свят какво правим двамата тук.
Тя изведнъж се досети.
— Точно така. Както се друса каретата и като нямам огледало, няма да успея да завържа шалчето си и съм сигурен, че Майкълс ще бъде шокиран, ако разбере с какво се занимаваме.
— Наистина. Но аз вече успях да те разроша, Майкълс е достатъчно наблюдателен, за да го забележи. Все пак съм съгласна с теб. Едно е да разбере, че сме се целували, съвсем друго — да види, че дрехите ни са изпомачкани.
Джена предизвикателно му се усмихна.
Той простена.
— Ако продължаваш да ме гледаш така, ще престана да се интересувам от мнението на твоя иконом.
След като бе постигнала желаната реакция, тя скромно сведе глава. Не искаше да чака, за да получи всичко, което той можеше да й даде. Но за момента беше доволна да седи в скута му, опряла глава на гърдите му, и да слуша как бие разтуптяното му сърце.
— Но твоите дрехи лесно ще успеем да оправим, стига да не развалим прическата ти — каза Джейсън и посегна към шията й.
— Джейсън! — Тя бе страшно развеселена и същото време изпитваше неудържимо любопитство, защото искаше да разбере какво смята да прави но нататък. — Къде отиде благоприличието?