— Какви ги приказваш? — полюбопитствува Бети.
Джени обра потта по челото си.
— Нищо не знаеш, душице, защото беше мъртво заспала. Снощи се изтърси Монти Биско да ме моли да го пусна при тебе. Като не го пуснах, втурна се по стълбата, че се наложи с полицията да го сплаша. Бях те приспала с ония хапове, отде накъде ще разрешавам да ти се пъха в леглото, след като не можеше да познаеш ден ли е, нощ ли е. Слушай, мила, върни се, влез вътре; да поседнем, да си поговорим. Честна дума ти давам…
— Не искам да го видя! Името му не искам да чувам! — с горчивина рече Бети.
— Знам те аз защо приказваш така. Горда си. Всяка жена има по малко гордост, трябва да има, но за щастието е нужно и нещо повече от гордост. Помисли, за миг си помисли колко е вярно това! Остави на мен да зная как може всичко да постигнеш, без да изгубиш и капка от гордостта си, че и него дори да спечелиш. Мен слушай, по инстинкт си знам какво трябва да се направи. Лично ще говоря с Монти Биско и още няма да сме свършили, ще го видиш как пълзи на четири крака да те моли отново да го приемеш. Нищо по-лесно. И не се смущавай, че сега е женен! На другите дават развод за колко по-дребни поводи, та на него ли? Ще накарам съдията Рейни да я свърши тая, пък, ако ще, това да ми е последното добро дело в живота. И додето се озърнеш, ще се ожените. Обещавам, честна дума ти давам! Хайде, миличка, няма ли да си върнеш нещата обратно в къщи?
— Нали ти казах, с него всичко е свършено, не се шегувам — непоколебимо каза Бети. — Няма смисъл да приказваме. Никога не мога да му повярвам повторно. И как ще мога? През цялото време, додето бяхме сгодени, той се любеше с Мейрита Ийгър зад гърба ми. Дори съм доволна, че стана именно тъй. Пада му се! Дано си остане женен за нея и никога да не му дадат развод. Такива хора трябва да бъдат нещастни. Мен ако питаш, полага му се вечно да страда до края на живота си.
Джени надигна поли да обърше мокрото си лице. Мъката да убеждава Бети, че не бива да заминава, я беше изтощила.
— Е, добре — тъжно рече тя, — щом ти се струва, че си права, нищо не бих могла да сторя. Опитах се, но не мога да измисля нищо по-свястно в негова полза. С нищо не можах да те накарам да останеш.
Тя обърна лице, погледна замислено Лоана и продължи:
— Ето ти един добър урок за всички ни — да видим и да си извадим заключението. Запомни това, Лоана, и не допускай никога да ти се случва! Ако внимава човек, никога няма да преживее подобни изпитания. А намериш ли някой ден човека, когото търсиш, хвани го с две ръце и не позволявай на никоя жена да ти го отнеме под носа. Това е най-лошото, което съм казвала за жените, но какво да правиш, така си е, макар че и аз съм жена. Истината е, че на жена не може да се вярва — никога не си оставяй мъжа с друга! — Като се усмихна за пръв път, Джени хвана Бети за ръка. — Не мога повече да споря с теб душице. Езикът ми се изтърка от приказки. Не искам да си отиваш, но в края на краищата постъпваш правилно. Ако искаш да знаеш истината, никога не съм уважавала тия треньори, било футболни, било други. Зная какво говоря, защото по мое време и аз съм имала вземане-даване с някои от тях. Винаги съм смятала, че тоя занаят е малко хлапашки. Та и какво правят? Цял ден ритат топка с момчетията, а стъмни ли се тръгват подир жените и ги давят една по една както лисица в курник. На мен ми дай обикновен мъж — скрий си го под юргана, да ти е мирна главата — щом се обърнеш, усещаш го къде е.
Бети обгърна с ръце месестия врат на Джени и нежно я погали.
— Не ми се тръгва, Джени, как да те оставя? Била толкова добра и нежна с мене. Но в Солисо повече не мога да остана. Трябва да напусна, другаде да ида, дето никой не ме знае. Но цял живот ще ти бъда благодарна, Джени, няма никога да те забравя. И ако един ден ми потръгне, ще ти се обадя. А не потръгне ли…
Джени я притисна отчаяно, мъчейки се да удължи последните минути. Сълзи изпълниха очите й.
— Не говори така, миличка! Момиче като тебе никога няма да се уплаши, все ще се оправи в света.
Бети се дръпна да се качи в колата, ала Джени я стискаше здраво в прегръдките си.
— Къде по света ще се денеш, душице? — разхълца се тя, разтреперана цяла. — Как ще разбера къде си и какво правиш? Как ще те открия отново?
— Ще се кача в колата и ще карам, ще карам… Не зная къде отивам. Все едно ми е. Може въз Флорида, може и в Калифорния. Но ще бъда добре, Джени. Не се тревожи за мене. Себе си гледай — щом ти можеш, и аз мога. Сбогом, Джени! Най-сетне Бети се измъкна.