— Не ви знам кой сте, това не ме интересува, но тя не е тук и няма да бъде и повече за нея не искам да ми се звъни! — Гласът й беше остър и гръмък. — Затваряйте и повече никакви телефони!
В слушалката последва кратко мълчание.
— За кого говориш, Джени? — чу тя гласа на съдията Рейни.
— Божичко! О, светии небесни! Не знаех, че си ти, Майло! Ти знаеш, ако те бях познала, нямаше тъй да говоря. Помислих — някой пак звъни на Бети Уудръф. — И заразправя как заминала Бети, как рекла, че в Солисо вече никога няма да се върне. — Събра си багажа, качи се на колата и…
— Джени — прекъсна я съдията Рейни, — къде е сега Лоана Нилей?
— При мен, в къщи си е Лоана. Тя ми е сега утехата, като я няма Бети…
— Слушай, Джени — сряза я той, — сега нямам достатъчно време да идвам до вас и да говорим, защото денят минава, вече е късен следобед. Трябва да се разберем по телефона. Въпросът не търпи отлагане и затуй искам да слушаш внимателно какво ще ти кажа. Сега не е време да спорим, Джени, време е да се действува.
— Зная, Майло, за какво говориш, но това няма да го бъде. Казах ти снощи, че няма да изгоня Лоана от къщи и още си държа на думата. Когато ме караха да изпъдя Вийзи Гудуили и Бети Уудръф…
— Джени, казах ти, това не е въпрос на морални недостатъци. Престани да мислиш по тоя начин! Някои хора в нашия град са придобили расови предразсъдъци, които са станали вече неделима част от тях. И когато се сблъскаш с тях, отстъпки не може да има. Сега това е въпросът, с това сме се сблъскали, затова е и сериозно. Както знаеш, някои хора в Солисо…
— Какво ме засяга мен какво мислят и говорят? Реших и няма да отстъпя. И аз мога да бъда твърдоглава, само другите ли?
— Джени, моля ти се, послушай ме! От снощи са се случили други неща. И те дават възможност да се намери изход за Лоана Нилей, да се намери добро и приемливо разрешение и за двете страни. Така всички ще си измият ръцете. Аз винаги съм бил за чистия изход в полза на клиента, но като разбера, че е невъзможно, а такава е тъкмо ситуацията сега, предпочитам компромисното разрешение — то винаги е било мъдър начин за уреждане на споровете. Говоря ти като твой адвокат и като отдавнашен приятел и настоявам да постъпиш, както те съветвам.
— Не разбирам за какво говориш, Майло — объркана рече тя. Никога не съм разбирала от закони и от вашите адвокатски приказки дори ако искаш да знаеш, в повечето случаи не съм успявала изобщо да проумея за какво брътвят адвокатите, всички ми се струват вързани в езика.
— Ако слушаш внимателно, ще ти обясня ясно и разбрано. Ще ти го кажа с малко думи, сега нямаме време, минутите хвърчат. Слушаш ли, Джени?
— Слушам — рече тя.
— Добре. И помни, че искам да последваш съвета ми. Цял ден се занимавах с тая работа, държа да я оправим успешно. И тъй, както знаеш, Дейд Уомак ми каза снощи, че настоява днес до залез слънце Лоана Нилей да напусне твоя дом и ако иска да остане в града, да се премести в покрайнините. Слушаш ли, Джени?
— Чувам добре.
— Днес е била сума време в града, мъчила се е да намери работа като секретарка, проверявала във всички кантори. Дейд е пуснал дума, че е мулатка, която иска да мине за бяла, и сега никой в Солисо няма да й даде работа, каквато търси. Преди малко пак говорих с Дейд и затуй ти се обаждам. Ще бъда открит и прям, Джени. Дейд още не я е виждал, но вече е чул за нея от хора, които са я виждали, и настоява веднага да дойде при него в кабинета му. Готов е да говори с нея насаме.
— За какво? — подозрително попита Джени. — За какво има да говори с нея?
— Не е мъчно да се досетиш, Джени.
— Сега слушам, не се досещам.
— Виж какво, Джени — съдията Рейни се поколеба дали да продължи, — въз основа на това, което е чул за Лоана, Дейд заявява, че може би ще се съгласи да се погрижи за нея. Собственик е на няколко апартамента и къщи в негърския квартал и би могъл да й даде някой от най-хубавите, стига тя да приеме след един задоволителен разговор с него. Работата е там, че ти няма да имаш никакви неприятности, особено ако веднага я пратиш в града да се срещне с Дейд.
— Друго? — хладно попита Джени.
— Джени, цял ден държа връзка с Дейд и мога да ти кажа, че е решил да изгони това момиче от твоя дом. Честно казано, Джени, аз повече нищо не мога да сторя. Ето защо мисля, че това решение е най-доброто — както за тебе, така и за всички. Готов съм да го приема и горещо те съветвам да направиш същото. Хайде, Джени, изпрати Лоана при Дейд Уомак, да си поговорят.
— Няма! — без колебание отвърна тя. — В никакъв случай! Ако Лоана иска Дейд Уомак или някой друг да се грижи за нея, то си е нейна работа. Но лично аз няма да я тласна и на една стъпка дори. Можеш да предадеш на Дейд Уомак какво съм ти казала. Повтори му го за по-сигурно, добре да го чуе! Щом намира, че е достойна за неговата грижа, значи е достойна и за моята къща! И това му предай! Може да е мулатка, може да е индианка, може всякаква да е, за мен тя е Лоана Нилей и при мен ще си остане, докогато си ще.