Джеръм К. Джеръм
Джентълмени и привидения
Увод
Беше навечерието на Коледа.
Започвам така, защото това е единствено правилният, добропорядъчен и достоен начин да се започват подобни разкази, а аз съм възпитан в единствено правилен, добропорядъчен и достоен дух и съм приучен да извършвам винаги единствено правилни, добропорядъчни, достойни постъпки; този навик е много силен в мене.
Разбира се, да се посочва датата просто заради едната информация в дадения случай няма никаква нужда. Изкушеният читател и без мене си знае, че беше навечерието на Коледа. В един разказ с призраци, всичко винаги става в навечерието на Коледа.
Призраците отбелязват навечерието на Коледа доста тържествено. В навечерието на Коледа те устройват свой ежегоден празник. В навечерието на Коледа всеки в Страната на Призраците, който сам по себе си нещо представлява — излиза на земята, за да се покаже и да поразгледа другите, да се поразходи малко и да се поперчи със своя саван или друг гробищен тоалет, да поклюкарства кой как е облечен и злобничко да забележи кой какъв цвят на лицето има.
„Коледен парад“ — мисля, че те именно този термин употребяват — това е такова тържество, за каквото се готвят дълго и го чакат с нетърпение в цялата Страна на Призраците и най-вече важните личности като злодейски умъртвените барони и престъпните графини, а също и графовете, тези, които са дошли в Англия заедно с Вилхелм Завоевателя, изпоклали са своите роднини и са умрели в състояние на буйна лудост.
По всички кътчета духовете с огромно старание се упражняват в глухи стонове и в дяволски хихикания. Много седмици те репетират вопли, от които стине кръвта, и жестове, от които ужасът прониква до мозъка на костите. Ръждясалите вериги и окървавените кинжали се подлагат на на внимателен преглед и се привеждат в пълен ред; а саваните и покривалата на ковчезите, прибрани от миналата година и внимателно пазени в сандъците, отново се изваждат, изтръскват, кърпят се и се проветрят.
Да, вълнуващо е това време, нощта преди Коледа!
В нощта на 26 декември, както вие вероятно сте забелязали, призраците не се появяват. Предполага се, че Бъдни вечер им е съвсем достатъчен и те не са свикнали да се вълнуват. Цяла седмица подир Коледа призраците-джентълмени ходят с натежала глава и си дават тържествени обещания за следващата година да останат на Бъдни вечер вкъщи; а духовете-лейди са раздразнителни и превъзбудени и ако ги заговорите, те са готови във всеки момент да избухнат в плач и да избягат от стаята без видима причина.
По-простите призраци, тези, на които не им се налага да се стараят така, че постъпките им да съответстват на тяхното високо положение, все пак понякога се появяват непредвидено: в навечерието на Вси светии, на Ивановден; а някои излизат на земята даже просто по повод на събития от местно значение — например, за да отпразнуват годишнината от обесването на нечий дядо или за да предскажат някакво нещастие.
Ох, ама пък обича да предсказва нещастия средния британски дух! Изпратете го да предизвести някому беда — и той е вече щастлив. Позволете му да нахлуе в мирно жилище и да преобърне там всичко наопаки с предзнаменование за погребение или с предизвестие за банкрут, или с намек за предстоящо безчестие, или каквото и да било друго ужасно нещастие, за каквото никой нормален човек не би искал да знае предварително, след като тъй и тъй никой с нищо не би могъл да помогне — и той вече чувства как съчетава приятното с полезното. Той никога не би си простил, ако в бившето му семейство с някого се е случила беда, а той не се е появил два месеца преди събитието, не е направил разни глупашки фокуси на поляната пред къщата или не се е крепил, балансирайки върху рамката на нечий креват.
А съществуват още и много млади или много съвестни призраци със загубено завещание или някаква тайна, витаеща над тях; тези се явяват постоянно, през цялата година; или някакъв неуморим покойник, преизпълнен с негодувание по повод на това, че мястото на неговото погребение се е оказало сметището или блатото край село — той не дава мира на цялата енория, явявайки се всяка нощ, докато някой не му устрои за своя сметка погребение по първа категория.
Но това са изключения. Както вече споменах, средният добропорядъчен дух излиза да се разходи веднъж в годината; в навечерието на Коледа и това му стига.
Защо именно в навечерието на Коледа, аз самият тъй и не разбрах. От всички дни на годината, това е най-неподходящото време за разходки — хладно, мръсно, влажно. И после, на Коледа къщата се натъпква с живи роднини, тъй че и без това грижите са премного и никой не изпитва нужда да общува с умрелите родственици, печално и сънно бродещи по стаите.