Навярно има нещо такова в задушевната, интимна атмосфера на Коледата, някакъв особен празничен дух, който привлича духовете, тъй както влагата след летния дъжд предизвиква появата на жаби и охлюви.
И не стига, че самите привидения винаги бродят по земята в навечерието на Коледа, но в навечерието на Коледа живите хора винаги седят и разговарят за привидения.
Всеки път щом пет-шест човека, говорещи на английски се настанят на Бъдни вечер пред камината, те веднага почват да си разказват един на друг истории за призраци. Ние не можем да се успокоим, докато не изслушаме в навечерието на Коледа няколко разказа за призраци. В такъв един весел, празничен час на нас ни е особено приятно да поразмишляваме за гробове, за трупове, за убийства и кръвопролития.
Във всички наши разкази за срещи с привиденията има много общи неща, но това, разбира се, не е наша вина, а вина на самите привидения, които не желаят да изпробват някой нов номер и упорито се придържат към старата изпитана програма. Като резултат — струва си веднъж в навечерието на Коледа да изслушате шест разказа за приключения, в които са замесени призраци и повече никога няма да ви бъде нужно да чуете каквато и да била история с привидения. Ако след това някой вземе пак да ви разказва за привидения, вие ще се почувствате така, сякаш сте изгледали две весели комедии една след друга или сте прочели две хумористични списания: повторението ще ви се стори леко уморително.
На вас непременно ще ви разкажат за някакъв младеж, който веднъж на Коледа гостувал в имението на свои приятели и точно в нощта срещу Коледа го настаняват в западното крило на дома. И, значи, посред нощ вратата на стаята му тихо се отваря и някой — най-често лейди по нощница — бавно приближава към него и сяда на края на леглото. Младият човек мисли, че това е, най-вероятно, някаква гостенка или далечна роднина на хазяите и че тя, страдайки от безсъница и самота, се е отбила при него да си побъбрят, макар че по-рано той май не я е срещал. Младежът и не подозира, че това е привидение: толкова е простодушен. Обаче тя даже не прави опит да го заговори и когато той пак поглежда към мястото, където току-що е седяла — забелязва, че нея вече я няма там!
На следващата сутрин, на закуската, младият човек излага пред събралите се тези обстоятелства и разпитва всяка от присъстващите дами не е ли възможно някоя от тях да е била нощната посетителка. Но всички дами го уверяват, че не са били те; а домакинът, ужасно бледен, го умолява да не говори повече на тази тема, което се струва на младежа необикновено странна молба.
След закуската домакинът отвежда младия човек в ъгъла и му обяснява, че през нощта е видял призрака на една лейди, която е била убита в същото легло — или която сама е убила там някого си — какъв именно вариант ще бъде използван няма значение: привидение може да станеш или ако убиеш някого, или ако самият тебе някой те убие — изобщо, както ти харесва. Може би привидението убиец е по-популярно, но от друга страна за убития е по-лесно да плаши хората: той може да им показва своите рани и да издава стонове.
И още се разказва за госта скептик. Впрочем, в истории от този род винаги е забъркан гост. Привидението не цени особено своите роднини, той предпочета да окаже внимание на гостенина, който, изслушвайки вечерта преди Коледа страшния разказ на домакина, почва да се смее и да твърди, че изобщо не вярва в духове и че тази нощ, ако му позволят, е готов да прекара в същата тази стая, където според думите на разказвача, се явява привидението.
Всички го разубеждават, настояват да се откаже от от тази необмислена постъпка, но той упорства в своето безразсъдство, качва се в Жълтата стая (или в какъвто и да било там друг цвят) с леко сърце и със свещ в ръка, пожелава на всички лека нощ и затваря вратата.
На следващата сутрин се оказва, че за една нощ той е побелял съвършено.
Той никому не говори какво е видял — то би било твърде ужасно.
Разказват също за храбрия гост, който вижда привидение и знае, че това е привидение, и следи как то се появява в стаята и после си отива през стената, след което, доколкото става ясно, че привидението не възнамерява да се върне и, следователно по-нататъшното бодърстване става безсмислено, гостът заспива.
Той никому не разправя, че е видял привидение, за да не плаши хората без нужда — някои много се вълнуват, когато слушат за привидения — но решава да изчака следващата нощ и да провери дали то ще се появи пак.
И то се появява пак, но този път той става от леглото, облича се, сресва си и тръгва след него, и намира таен проход, водещ от неговата стая към избата с вината — проход, който без съмнение, нерядко се е използвал в недоброто старо време.