Прегърна я през раменете и още веднъж я целуна нежно по челото.
— Радвам се все пак, че се отказа от мисълта да вземаш уроци по пилотаж — прошепна й.
Тя леко потръпна.
— Да, мисля, че все пак е доста опасно — изтърси, без да й мигне окото.
След като баща й излезе, седна отново на масата. Не й се ядеше. Разсеяно разбърка кафето си. Мислите й вече бяха заети с предстоящия урок. Непрекъснато си преповтаряше действията, които трябваше да предприема по време на полета.
„Първо — документите, второ — разрешението за излитане, трето — щурвала, след това с чувство към машината да подам газ, да вдигна скорост сто и двайсет мили, бавно издигане до петстотин фута, след което да премина към хоризонтален полет. Как точно трябваше да се изразя на езика на пилотите? Делта, Ехо, Чарли, Танго, едно-две четири“ — повтори си мислено. Сега вече беше сигурна, че ще се справи.
„Не бива да давам никакъв повод на този Лестър Джонсън да започне пак с поученията си!“
Стана и се отправи към банята. Пусна душа и подложи тялото си под хладната водна струя. Докато натриваше кожата си с ароматния лосион, мислите й отново се върнаха към него. „Чувството от плъзгането на силните му добре поддържани ръце по тялото ми вероятно ще бъде прекрасно! Той сигурно умее да бъде и безкрайно нежен…“
III
— Ще се видим ли днес следобед, скъпи? — влюбено погледна годеника си Лаура.
Лестър малко се смути.
— За съжаление, ще се освободя едва привечер — избягна погледа й, като съсредоточи цялото си внимание върху стека пред себе си.
— Сигурно имаш някакъв служебен разговор?
Той отрицателно поклати глава.
— Нали си спомняш онази малката, която вчера ме взе за инструктор по пилотаж. Обещах й още един урок за днес.
— Какво? — извика Лаура толкова силно, че останалите посетители на малкия ресторант учудено извърнаха глави към тях.
— Лаура, моля те, по-тихо! Гледат ни!
— Никак не ме интересува — изсъска тя. — Защо не си й обяснил, кой си всъщност? — Зелените й очи ядно заблестяха.
Лестър смутен прокара ръка през черната си коса.
— Виждаш ли, просто нямаше подходяща възможност. Малката просто е побъркана на тема летене.
— Да не би ти да бъркаш нещо? Дали е побъркана само по летенето? — прозвуча остро гласът й.
— За какво намекваш? — погледна я неразбиращо.
— Е, добре. Може да е побъркана по теб. „Малката“ е точно от този тип жени, които винаги постигат това, което поискат.
Лестър се разсмя.
— Що за абсурдни мисли минават през главата ти, скъпа. Това малко зверче ясно ми даде да разбера, че не може да ме понася. Единствената й цел е, да се научи да лети и по някаква причина желае това страстно.
— Искаш да кажеш, че те използва само като средство за постигане на целта си? И искаш да ме накараш да ти повярвам? — Лаура пощипваше нервно крайчеца на ухото си. — А как стоят нещата при теб, мили? За какво я използваш ти?
— Моля те, Лаура, остави тези хапливи забележки. Ставаш смешна с твоята необоснована ревност.
— Имам всички основания да ревнувам. Тя съвсем не изглежда толкова зле. Какви други причини можеш да имаш, за да продължаваш да играеш ролята на инструктор?
— Просто цялата тази работа ме забавлява. И престани, моля те, да драматизираш нещата. Все някой ден ще й призная, че не съм това, за което ме взема.
— Не някои ден. Искам това да стане още днес! — настоя със суров, нетърпящ възражения тон Лаура.
— Е, добре. Ще видим — промърмори Лестър и отново се зае със стека си.
— Недей да очакваш, че ще се примиря толкова лесно — заплаши тя и след кратка пауза с нежност добави: — Ти знаеш, че те обичам.
— Но, Лаура — опита се да я успокои Лестър, — тази Джералдин Принстън е само едно малко разглезено момиче и с поведението си заслужава да й бъде даден хубав житейски урок.
— Не виждам, защо точно ти трябва да се заемаш с възпитанието й — нацупи се годеницата му.
— Скъпа, ще уредя недоразумението. Нека не говорим повече за това — той не можеше да прикрие раздразнението си.
— Както желаеш — недоволно се намръщи Лаура.
— Едно нещо ще ти кажа със сигурност — няма да допусна да те отнемат от мен. Ще…
— Остави. Съмненията ти са съвършено неоснователни. Знаеш много добре, че и аз те обичам.
Не беше лесно да я убеди. Най-добре щеше да бъде, за в бъдеще да крие „инструкторската“ си дейност. И точно в този момент Лестър взе решение да не прекъсва уроците с Джералдин. Наистина, току-що бе уверил Лаура в своята любов, но самият той вече се съмняваше в нея. Хубавото своенравно момиче като че ли го бе омагьосало. Нещо го принуждаваше да мисли непрекъснато за нея. Тя беше някакво приказно същество, каквото не му се бе случвало да срещне преди. Всичко в нея излъчваше съблазън. „Без съмнение, Лаура също е много атрактивна и привлекателна жена, но Джералдин е просто потресаваща. Фигурата, очите, косата, краката… Тя наистина е от най-висока класа и секси до връхчетата на пръстите си.“ От вчера не можеше да се откъсне от мисълта, колко хубаво би било да я вземе в обятията си, да я целува и да я люби. Дори само представата за това го хвърляше в треска.