— Лестър, за какво мислиш? — върна го на земята Лаура.
Той трепна. Стори му се, че се събужда от прекрасен сън.
— А, нищо особено. Някои неща във връзка с бизнеса…
Лаура му хвърли пълен със съмнение поглед. Не му повярва. Нещо отвътре й подсказваше, че в главата му е тази Джералдин.
— Трябва да вървя — рязко заяви Лестър. — В завода ме чакат куп несвършени неща. Ще се видим довечера, скъпа. — Стана и бегло я целуна по бузата.
Изгаряше от нетърпение отново да я види. Струваше му се, че времето тече отчайващо бавно. Не можеше да се концентрира в работата си и затова потегли към летището дълго преди уреченото време. Искаше още веднъж да прегледа машината преди полета.
На пътя към хангара му се изпречи Декс Паркър.
— Охо, какво те е накарало да дойдеш насам по такова необичайно време? — протегна му ръка.
— Смятам отново да попрактикувам малко — усмихна се Лестър.
— Не можеш да си представиш, какво ми се случи вчера — заразказва Декс. — Някаква кукличка от висшите кръгове се обади във връзка с курсовете. Уж много припираше, а после въобще не дойде. Можеш ли да ги разбереш тези жени. Особено пък, когато са богати и разглезени — въздъхна той.
— Мисля, че аз ти отмъкнах тази лейди — призна си Лестър.
— Ти?
— Взе ме за инструктор, когато ме видя да кацам на летището на връщане от Детройт. Налетя върху мен и ме засипа с упреци.
— Е, тогава имам късмет, щом е толкова борбена — с облекчение въздъхна Декс. — Оставям я в ръцете ти.
— На твое място нямаше да съм толкова великодушен — отвърна усмихнат Лестър и посочи с прът някъде зад гърба му. — Ето там идва твоята екскурсистка.
Той погледна и тихо подсвирна.
— Е, ако знаех, че е такава супер красавица, с удоволствие щях да й посветя времето си.
— Късно е, скъпи мой. Освен това, предупреждавам те да не се опитваш да се навърташ около нея — добродушно го заплаши Лестър.
— И без друго, срещу теб нямаше да имам никакви шансове — отвърна с примирение пилотът, но въпреки думите си, и за миг не помисли „да опразни терена“.
Искаше отблизо да се възхити на тази фея и съжалението му за пропуснатия вчера шанс се засили.
С широка, решителна крачка Джералдин се приближи до двамата мъже. Дългите й стройни крака бяха изкусително „опаковани“ в плътно прилепнали джинси, а гъстите й руси коси волно се размахваха.
— Започваме ли?
Без да поздрави, надменно погледна към Лестър, въпреки че коленете й се разтрепериха, когато застана пред красивия мъж.
— Добър ден, госпожице — Декс вдигна ръка до козирката на червената си формена фуражка.
Джералдин не му обърна никакво внимание.
— Е, какво става? — властно попита. — Ще поправяме ли или ще летим.
Лестър погледна отвертката в ръката си.
— Ще летим, мис Принстън. Можем веднага да се отправим към стартовата линия. — Той отмери един дълбок поклон и се ухили на Декс зад гърба й.
Декс направи физиономия, сякаш казваше: „Слава Богу, че няма да има нищо общо с тази особа.“
С ръце в джобовете на блузона си, Джералдин се отправи към самолета, качи се и зае пилотското място.
— Надявам се, че няма да имате нищо против — погледна предизвикателно Лестър.
— Моята машина и самият аз сме на ваше разположение — отговори той с преувеличена любезност, седна в креслото на втория пилот и закопча предпазния колан.
После Джералдин запали мотора и погледна показанията на уредите. Включи радиопредавателя, сложи слушалките и взе микрофона.
— Кулата Ню Йорк, Истърн, моля обадете се. Тук Делта, Ехо, Чарли, Танго, две едно четири.
От кулата й отговориха.
— Тук кулата, Ню Йорк, Истърн. Делта, Ехо, Чарли, Танго, две едно четири, моля обадете се.
— Тук Делта, Ехо, Чарли, Танго, две едно четири. Моля разрешение за старт.
— Разбрах Делта, Ехо, Чарли, Танго, две едно четири. Разрешение за старт от писта номер едно. Край!
— Благодаря кула Ню Йорк, Истърн, разбрано. Край!
Джералдин изключи предавателя. С плавен натиск отклони лоста за газ надолу и машината се плъзна по бетона. Хвърли кос поглед към Лестър. Той седеше неподвижно, като ударен от гръм. Не можеше да повярва още.